Прилики между България и Шуменска крепост
България и Шуменска крепост има 12 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Плиска, Османска империя, Асеневци, Черно море, Иван Александър, Втора българска държава, Византия, Владислав III, Велики Преслав, Дунавска равнина.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
България и Константинопол · Константинопол и Шуменска крепост ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
България и Първа българска държава · Първа българска държава и Шуменска крепост ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
България и Плиска · Плиска и Шуменска крепост ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
България и Османска империя · Османска империя и Шуменска крепост ·
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Асеневци и България · Асеневци и Шуменска крепост ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
България и Черно море · Черно море и Шуменска крепост ·
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
България и Иван Александър · Иван Александър и Шуменска крепост ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
България и Втора българска държава · Втора българска държава и Шуменска крепост ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
България и Византия · Византия и Шуменска крепост ·
Владислав III
35 px Владислав III Варненчик (Władysław III Warneńczyk; I.; Vladislovas III; Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история.
България и Владислав III · Владислав III и Шуменска крепост ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
България и Велики Преслав · Велики Преслав и Шуменска крепост ·
Дунавска равнина
Ком Дунавската равнина (или Дунавска хълмиста равнина) е една от петте физикогеографски зони на България.
България и Дунавска равнина · Дунавска равнина и Шуменска крепост ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Шуменска крепост са по-чести
- Какви са приликите между България и Шуменска крепост
Сравнение между България и Шуменска крепост
България има 510 връзки, докато Шуменска крепост има 43. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 2.17% = 12 / (510 + 43).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Шуменска крепост. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: