Прилики между България и Трета българска държава
България и Трета българска държава има 21 общи неща (в Юнионпедия): Княжество България, Конституция на Република България, Първа българска държава, Пловдив, Национален статистически институт (България), Народна република България, Румъния, Сърбия, Съединение на България, Странджа, Санстефански мирен договор, Тодор Живков, Южна България, Южна Добруджа, Македония (област), Мизия, Източна Румелия, Борис III, Берлински договор, Втора българска държава, Втората световна война.
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
България и Княжество България · Княжество България и Трета българска държава ·
Конституция на Република България
Конституцията на Република България е основният закон на Република България.
България и Конституция на Република България · Конституция на Република България и Трета българска държава ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
България и Първа българска държава · Първа българска държава и Трета българска държава ·
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
България и Пловдив · Пловдив и Трета българска държава ·
Национален статистически институт (България)
Националният статистически институт на Република България (съкратено НСИ) се занимава с набиране, обработване и предоставяне на точна информация за цялостното социално и икономическо състояние и развитие на България.
България и Национален статистически институт (България) · Национален статистически институт (България) и Трета българска държава ·
Народна република България
Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г.
България и Народна република България · Народна република България и Трета българска държава ·
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
България и Румъния · Румъния и Трета българска държава ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
България и Сърбия · Сърбия и Трета българска държава ·
Съединение на България
#пренасочване Съединение на Източна Румелия с Княжество България.
България и Съединение на България · Съединение на България и Трета българска държава ·
Странджа
Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.
България и Странджа · Странджа и Трета българска държава ·
Санстефански мирен договор
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.
България и Санстефански мирен договор · Санстефански мирен договор и Трета българска държава ·
Тодор Живков
То̀дор Хрѝстов Жѝвков е виден политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989).
България и Тодор Живков · Тодор Живков и Трета българска държава ·
Южна България
'''Южна България''' на картата на България Южна България е част от територията на Република България, включваща земите на юг от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.
България и Южна България · Трета българска държава и Южна България ·
Южна Добруджа
Граници в Добруджа Южна Добруджа (Dobrogea de sud или Cadrilater) е област в Североизточна България.
България и Южна Добруджа · Трета българска държава и Южна Добруджа ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
България и Македония (област) · Македония (област) и Трета българска държава ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
България и Мизия · Мизия и Трета българска държава ·
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
България и Източна Румелия · Източна Румелия и Трета българска държава ·
Борис III
Борѝс III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и княз Търновски от раждането си на 30 януари 1894 до 2 октомври 1918 г.
Борис III и България · Борис III и Трета българска държава ·
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Берлински договор и България · Берлински договор и Трета българска държава ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
България и Втора българска държава · Втора българска държава и Трета българска държава ·
Втората световна война
#виж Втора световна война.
България и Втората световна война · Втората световна война и Трета българска държава ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Трета българска държава са по-чести
- Какви са приликите между България и Трета българска държава
Сравнение между България и Трета българска държава
България има 510 връзки, докато Трета българска държава има 73. Тъй като те са по-чести 21, индекса Jaccard е 3.60% = 21 / (510 + 73).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Трета българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: