Прилики между България и Списък на българо-византийските битки
България и Списък на българо-византийските битки има 14 общи неща (в Юнионпедия): Крум, Константин IV Погонат, Първа българска държава, Аспарух, Асеневци, Самуил, Симеон I, Тервел, Теодор Светослав, Иван Асен I, Иван Асен II, Иван Александър, Битка при Онгъла, Втора българска държава.
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
България и Крум · Крум и Списък на българо-византийските битки ·
Константин IV Погонат
Константин IV (Κωνσταντίνος Δ') е византийски император от 668 до смъртта си през 685 година.
България и Константин IV Погонат · Константин IV Погонат и Списък на българо-византийските битки ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
България и Първа българска държава · Първа българска държава и Списък на българо-византийските битки ·
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
Аспарух и България · Аспарух и Списък на българо-византийските битки ·
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Асеневци и България · Асеневци и Списък на българо-византийските битки ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
България и Самуил · Самуил и Списък на българо-византийските битки ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
България и Симеон I · Симеон I и Списък на българо-византийските битки ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
България и Тервел · Списък на българо-византийските битки и Тервел ·
Теодор Светослав
#виж Тодор Светослав.
България и Теодор Светослав · Списък на българо-византийските битки и Теодор Светослав ·
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
България и Иван Асен I · Иван Асен I и Списък на българо-византийските битки ·
Иван Асен II
Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.
България и Иван Асен II · Иван Асен II и Списък на българо-византийските битки ·
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
България и Иван Александър · Иван Александър и Списък на българо-византийските битки ·
Битка при Онгъла
Битката при Онгъла се състои през 680 г.
Битка при Онгъла и България · Битка при Онгъла и Списък на българо-византийските битки ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
България и Втора българска държава · Втора българска държава и Списък на българо-византийските битки ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Списък на българо-византийските битки са по-чести
- Какви са приликите между България и Списък на българо-византийските битки
Сравнение между България и Списък на българо-византийските битки
България има 510 връзки, докато Списък на българо-византийските битки има 92. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 2.33% = 14 / (510 + 92).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Списък на българо-византийските битки. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: