Прилики между България и Никополска епархия
България и Никополска епархия има 12 общи неща (в Юнионпедия): Княжество България, Плевен, Русе, Рим, Римската империя, Северна България, Мизия, Втора световна война, Враца (област), Варна, Велико Търново, Германия.
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
България и Княжество България · Княжество България и Никополска епархия ·
Плевен
Плѐвен е град в Северна България.
България и Плевен · Никополска епархия и Плевен ·
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
България и Русе · Никополска епархия и Русе ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
България и Рим · Никополска епархия и Рим ·
Римската империя
#виж Римска империя.
България и Римската империя · Никополска епархия и Римската империя ·
Северна България
Северна България Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.
България и Северна България · Никополска епархия и Северна България ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
България и Мизия · Мизия и Никополска епархия ·
Втора световна война
Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г.
България и Втора световна война · Втора световна война и Никополска епархия ·
Враца (област)
Релефна карта Област Враца (също и Врачанска област) е една от общо 28-те области на България, която заедно с още четири области – Видин, Ловеч, Монтана и Плевен, съставляват Северозападния район за планиране.
България и Враца (област) · Враца (област) и Никополска епархия ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
България и Варна · Варна и Никополска епархия ·
Велико Търново
Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.
България и Велико Търново · Велико Търново и Никополска епархия ·
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Никополска епархия са по-чести
- Какви са приликите между България и Никополска епархия
Сравнение между България и Никополска епархия
България има 510 връзки, докато Никополска епархия има 129. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 1.88% = 12 / (510 + 129).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Никополска епархия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: