Прилики между България и Кюстендилска епархия
България и Кюстендилска епархия има 10 общи неща (в Юнионпедия): Калоян, Константинопол, Първа българска държава, Православие, Османска империя, Скопие, Българска екзархия, Берлински договор, Византия, Лесновски манастир.
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
България и Калоян · Калоян и Кюстендилска епархия ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
България и Константинопол · Константинопол и Кюстендилска епархия ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
България и Първа българска държава · Кюстендилска епархия и Първа българска държава ·
Православие
Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и трета по численост, след католицизма и протестантството.
България и Православие · Кюстендилска епархия и Православие ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
България и Османска империя · Кюстендилска епархия и Османска империя ·
Скопие
Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.
България и Скопие · Кюстендилска епархия и Скопие ·
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
България и Българска екзархия · Българска екзархия и Кюстендилска епархия ·
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Берлински договор и България · Берлински договор и Кюстендилска епархия ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
България и Византия · Византия и Кюстендилска епархия ·
Лесновски манастир
Лесновският манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“ (Лесновски манастир „Свети Архангели Михаил и Гаврил“) е православен манастир ставропигиален на Македонската православна църква, разположен в североизточната част на Северна Македония.
България и Лесновски манастир · Кюстендилска епархия и Лесновски манастир ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Кюстендилска епархия са по-чести
- Какви са приликите между България и Кюстендилска епархия
Сравнение между България и Кюстендилска епархия
България има 510 връзки, докато Кюстендилска епархия има 87. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 1.68% = 10 / (510 + 87).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Кюстендилска епархия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: