Прилики между България и Кръстоносен поход
България и Кръстоносен поход има 18 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Реформация, Ренесанс, Сърбия, София, Северна България, Югоизточна Европа, Янош Хуняди, Испания, Италия, Владислав III, Германия, Дунав, Европа, Латинска империя, Йерусалим, 1 януари.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
България и Константинопол · Константинопол и Кръстоносен поход ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
България и Първа българска държава · Кръстоносен поход и Първа българска държава ·
Реформация
95-те тезиса на Мартин Лутер, обявени през 1517 година, обикновено се разглеждат като начало на Реформацията Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството.
България и Реформация · Кръстоносен поход и Реформация ·
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
България и Ренесанс · Кръстоносен поход и Ренесанс ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
България и Сърбия · Кръстоносен поход и Сърбия ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
България и София · Кръстоносен поход и София ·
Северна България
Северна България Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.
България и Северна България · Кръстоносен поход и Северна България ·
Югоизточна Европа
#виж Балкански полуостров.
България и Югоизточна Европа · Кръстоносен поход и Югоизточна Европа ·
Янош Хуняди
Йоан Корвин или Янош Хуняди (Ioannes Corvinus, Ioanis de Huniad, Hunyadi János., Сибињанин Јанко, Sibinjanin Janko; Јован Хуњади, Jovan Hunjadi, Janko Hunjadi, Ioan de Hunedoara; Iancu de Hunedoara.), още Янош Хунияди, Ян Хунияди, Йоан Хунияд, бан Янко, Сибинян Янко и Янкула войвода, е трансилвански войвода, виден висш унгарски държавник и пълководец, Рицар на Ордена на Дракона, основан от император Сигизмунд, играл първостепенна роля в Централна Европа през 15 век при възпиране на османското нашествие.
България и Янош Хуняди · Кръстоносен поход и Янош Хуняди ·
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
България и Испания · Испания и Кръстоносен поход ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
България и Италия · Италия и Кръстоносен поход ·
Владислав III
35 px Владислав III Варненчик (Władysław III Warneńczyk; I.; Vladislovas III; Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история.
България и Владислав III · Владислав III и Кръстоносен поход ·
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
България и Германия · Германия и Кръстоносен поход ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
България и Дунав · Дунав и Кръстоносен поход ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
България и Европа · Европа и Кръстоносен поход ·
Латинска империя
Латинската империя (Empire latin de Constantinople; Λατινική Αυτοκρατορία της Κωνσταντινούπολης; Ρωμανία; Imperium Romaniae) е феодална държава, създадена вследствие на Четвърти кръстоносен поход, която съществува в периода 1204 – 1261 година на част от територията на Византия.
България и Латинска империя · Кръстоносен поход и Латинска империя ·
Йерусалим
Йерусалим (ירושלים,; القدس) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг.
България и Йерусалим · Йерусалим и Кръстоносен поход ·
1 януари
1 януари е 1-вият ден в годината според григорианския календар.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Кръстоносен поход са по-чести
- Какви са приликите между България и Кръстоносен поход
Сравнение между България и Кръстоносен поход
България има 510 връзки, докато Кръстоносен поход има 224. Тъй като те са по-чести 18, индекса Jaccard е 2.45% = 18 / (510 + 224).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Кръстоносен поход. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: