Прилики между България и Златен век (българско средновековие)
България и Златен век (българско средновековие) има 10 общи неща (в Юнионпедия): Константин Преславски, Константинопол, Първа българска държава, Преслав, Плисковско-Преславска култура, Учително евангелие, Черноризец Храбър, За буквите, Византия, Велики Преслав.
Константин Преславски
Константин епископ Преславски (9 век-10 век) е старобългарски писател и църковен деец, представител на Преславската книжовна школа.
България и Константин Преславски · Златен век (българско средновековие) и Константин Преславски ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
България и Константинопол · Златен век (българско средновековие) и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
България и Първа българска държава · Златен век (българско средновековие) и Първа българска държава ·
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
България и Преслав · Златен век (българско средновековие) и Преслав ·
Плисковско-Преславска култура
#пренасочване Плисковско-преславска култура.
България и Плисковско-Преславска култура · Златен век (българско средновековие) и Плисковско-Преславска култура ·
Учително евангелие
Учителното евангелие в Кодекс от Дечанския манастир, 1286 г. Учителното евангелие е най-значимото произведение на Константин Преславски, сред върховите постижения от Златния век на българската литература.
България и Учително евангелие · Златен век (българско средновековие) и Учително евангелие ·
Черноризец Храбър
Черноризец Храбър (Чрьноризьць Храбръ) е средновековен български духовник и писател.
България и Черноризец Храбър · Златен век (българско средновековие) и Черноризец Храбър ·
За буквите
„За буквите“ (на старобългарски) е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година.
България и За буквите · За буквите и Златен век (българско средновековие) ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
България и Византия · Византия и Златен век (българско средновековие) ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
България и Велики Преслав · Велики Преслав и Златен век (българско средновековие) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Златен век (българско средновековие) са по-чести
- Какви са приликите между България и Златен век (българско средновековие)
Сравнение между България и Златен век (българско средновековие)
България има 510 връзки, докато Златен век (българско средновековие) има 22. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 1.88% = 10 / (510 + 22).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Златен век (българско средновековие). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: