Прилики между България и Видин (област)
България и Видин (област) има 24 общи неща (в Юнионпедия): Козарника (община Димово), Константин II Асен, Първа българска държава, Предбалкан, Османска империя, Аварски хаганат, Румъния, Сърбия, Стара планина, Самуил, София, Търново, Тервел, Македония (провинция), Мизия, Искър, Иван Александър, Българи, Балкански полуостров, Втора българска държава, Владислав III, Дунав, Дунавска равнина, Европа.
Козарника (община Димово)
Козарника, наричана още Козарска пещера и Живанина дупка, е пещера в Западна Стара планина, България на територията на община Димово, област Видин.
България и Козарника (община Димово) · Видин (област) и Козарника (община Димово) ·
Константин II Асен
Константѝн II Асѐн, известен и като Константин Срацимир, е единственият син на цар Иван Срацимир и царица Анна, дъщеря на влашкия княз Никола I Александър.
България и Константин II Асен · Видин (област) и Константин II Асен ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
България и Първа българска държава · Видин (област) и Първа българска държава ·
Предбалкан
Предбалканът представлява северната хълмиста и нископланинска ивица на Старопланинската (Балканска) зона и е междинно звено между Дунавската равнина на север и същинската високопланинска част на Старопланинската (Балканска) зона.
България и Предбалкан · Видин (област) и Предбалкан ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
България и Османска империя · Видин (област) и Османска империя ·
Аварски хаганат
Аварският хаганат е държава на аварите, просъществувала в Панония и съседните земи от около 562 година до края на осми век.
Аварски хаганат и България · Аварски хаганат и Видин (област) ·
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
България и Румъния · Видин (област) и Румъния ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
България и Сърбия · Видин (област) и Сърбия ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
България и Стара планина · Видин (област) и Стара планина ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
България и Самуил · Видин (област) и Самуил ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
България и София · Видин (област) и София ·
Търново
#виж Велико Търново.
България и Търново · Видин (област) и Търново ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
България и Тервел · Видин (област) и Тервел ·
Македония (провинция)
Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров.
България и Македония (провинция) · Видин (област) и Македония (провинция) ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
България и Мизия · Видин (област) и Мизия ·
Искър
Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България Река Искър при с. Герман Река Искър в района на град Мездра Искър (в античността) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен.
България и Искър · Видин (област) и Искър ·
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
България и Иван Александър · Видин (област) и Иван Александър ·
Българи
Българите са южнославянски, балкански народ, чийто майчин език е българският.
Българи и България · Българи и Видин (област) ·
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Балкански полуостров и България · Балкански полуостров и Видин (област) ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
България и Втора българска държава · Видин (област) и Втора българска държава ·
Владислав III
35 px Владислав III Варненчик (Władysław III Warneńczyk; I.; Vladislovas III; Vladislav I. Jagelović) е крал на Полша в периода (1434 – 1444), върховен княз на Литва в периода (1434 – 1440) и крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440 – 1444), свързан с българската история.
България и Владислав III · Видин (област) и Владислав III ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
България и Дунав · Видин (област) и Дунав ·
Дунавска равнина
Ком Дунавската равнина (или Дунавска хълмиста равнина) е една от петте физикогеографски зони на България.
България и Дунавска равнина · Видин (област) и Дунавска равнина ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Видин (област) са по-чести
- Какви са приликите между България и Видин (област)
Сравнение между България и Видин (област)
България има 510 връзки, докато Видин (област) има 291. Тъй като те са по-чести 24, индекса Jaccard е 3.00% = 24 / (510 + 291).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Видин (област). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: