Прилики между България и Българска архитектура
България и Българска архитектура има 23 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Плиска, Пловдив, Арбанаси, Несебър, Русе, Рилски манастир, Родопи, Странджа, Стара Загора, Сакар, Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново), Свети Йоан Алитургетос (Несебър), София, Търново, Христос Пантократор (Несебър), Мизия, Мелник, Втора българска държава, Варна, Византия, Велики Преслав, Голяма базилика в Плиска.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
България и Първа българска държава · Българска архитектура и Първа българска държава ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
България и Плиска · Българска архитектура и Плиска ·
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
България и Пловдив · Българска архитектура и Пловдив ·
Арбанаси
Арбанаси е село в Северна България.
Арбанаси и България · Арбанаси и Българска архитектура ·
Несебър
---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.
България и Несебър · Българска архитектура и Несебър ·
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
България и Русе · Българска архитектура и Русе ·
Рилски манастир
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е български ставропигиален манастир, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
България и Рилски манастир · Българска архитектура и Рилски манастир ·
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
България и Родопи · Българска архитектура и Родопи ·
Странджа
Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.
България и Странджа · Българска архитектура и Странджа ·
Стара Загора
Ста̀ра Заго̀ра е град в Южна България, един от основните икономически центрове в страната, както и основен транспортен възел на Южна България.
България и Стара Загора · Българска архитектура и Стара Загора ·
Сакар
Сакар и Странджа – географска карта Сакар известна и със старите си имена- тракийското Мастейра (Свещена Планина), Авролева (от 29 юни до 23 юли 1942 г. Бранница) е куполообразна планина в Югоизточна България (Хасковска и Старозагорска област) и най-северозападната част на Европейска Турция.
България и Сакар · Българска архитектура и Сакар ·
Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)
„Свети Четиридесет мъченици“ е българска православна църква, известен паметник на Търновската художествена школа.
България и Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново) · Българска архитектура и Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново) ·
Свети Йоан Алитургетос (Несебър)
„Свети Йоан Алитургетос“ или „Свети Иван Неосветени“ е православна църква в Несебър, България.
България и Свети Йоан Алитургетос (Несебър) · Българска архитектура и Свети Йоан Алитургетос (Несебър) ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
България и София · Българска архитектура и София ·
Търново
#виж Велико Търново.
България и Търново · Българска архитектура и Търново ·
Христос Пантократор (Несебър)
„Христос Пантократор“ („Христос Вседържател“) е православна църква в Несебър, България.
България и Христос Пантократор (Несебър) · Българска архитектура и Христос Пантократор (Несебър) ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
България и Мизия · Българска архитектура и Мизия ·
Мелник
Мѐлник (Μελένικο, Меленико, катаревуса: Μελένικον, Меленикон) е най-малкият град в България, разположен в област Благоевград, община Сандански.
България и Мелник · Българска архитектура и Мелник ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
България и Втора българска държава · Българска архитектура и Втора българска държава ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
България и Варна · Българска архитектура и Варна ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
България и Византия · Българска архитектура и Византия ·
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
България и Велики Преслав · Българска архитектура и Велики Преслав ·
Голяма базилика в Плиска
Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
България и Голяма базилика в Плиска · Българска архитектура и Голяма базилика в Плиска ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво България и Българска архитектура са по-чести
- Какви са приликите между България и Българска архитектура
Сравнение между България и Българска архитектура
България има 510 връзки, докато Българска архитектура има 175. Тъй като те са по-чести 23, индекса Jaccard е 3.36% = 23 / (510 + 175).
Препратки
Тази статия показва връзката между България и Българска архитектура. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: