Прилики между Българи и Северна Македония
Българи и Северна Македония има 26 общи неща (в Юнионпедия): Кубер, Крум, Първа българска държава, Османска империя, ООН, Албания, Република България, Сърбия, Украйна, Цариградска патриаршия, Македонци (нация), Македония (област), Македония (провинция), Мизия, Италия, Българска екзархия, България, Балкански полуостров, Банатска българска книжовна норма, Вардарска Македония, Гърция, Германия, Добруджа, Евростат, Европейски съюз, Егейска Македония.
Кубер
Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.
Българи и Кубер · Кубер и Северна Македония ·
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
Българи и Крум · Крум и Северна Македония ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Българи и Първа българска държава · Първа българска държава и Северна Македония ·
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Българи и Османска империя · Османска империя и Северна Македония ·
ООН
#виж Организация на обединените нации.
Българи и ООН · ООН и Северна Македония ·
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
Албания и Българи · Албания и Северна Македония ·
Република България
#виж България.
Българи и Република България · Република България и Северна Македония ·
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Българи и Сърбия · Северна Македония и Сърбия ·
Украйна
Украйна (Україна) е държава в Източна Европа.
Българи и Украйна · Северна Македония и Украйна ·
Цариградска патриаршия
#пренасочване Вселенска патриаршия.
Българи и Цариградска патриаршия · Северна Македония и Цариградска патриаршия ·
Македонци (нация)
Македонците (македонци), наричани понякога славомакедонци, съгласно идеологията на македонизма са славяноезичните жители на географската област Македония или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност.
Българи и Македонци (нация) · Македонци (нация) и Северна Македония ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Българи и Македония (област) · Македония (област) и Северна Македония ·
Македония (провинция)
Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров.
Българи и Македония (провинция) · Македония (провинция) и Северна Македония ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Българи и Мизия · Мизия и Северна Македония ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Българи и Италия · Италия и Северна Македония ·
Българска екзархия
Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.
Българи и Българска екзархия · Българска екзархия и Северна Македония ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Българи и България · България и Северна Македония ·
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Балкански полуостров и Българи · Балкански полуостров и Северна Македония ·
Банатска българска книжовна норма
Банатската българска книжовна норма или само Банатска писмена норма е писмено-регионална норма на българския език, използвана от банатските българи.
Банатска българска книжовна норма и Българи · Банатска българска книжовна норма и Северна Македония ·
Вардарска Македония
Вардарска Македония е названието на частта от географската област Македония, окупирана от Сърбия през 1912 г.
Българи и Вардарска Македония · Вардарска Македония и Северна Македония ·
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Българи и Гърция · Гърция и Северна Македония ·
Германия
Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.
Българи и Германия · Германия и Северна Македония ·
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Българи и Добруджа · Добруджа и Северна Македония ·
Евростат
Евростат (на латиница: Eurostat) (Statistical Office of the European Communities) е статистическа служба към Европейската комисия, която събира информация за страните в Европейския съюз и хармонизира статистическите методи за събиране на данни в различните страни членки.
Българи и Евростат · Евростат и Северна Македония ·
Европейски съюз
Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 27 европейски държави.
Българи и Европейски съюз · Европейски съюз и Северна Македония ·
Егейска Македония
Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция.
Българи и Егейска Македония · Егейска Македония и Северна Македония ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Българи и Северна Македония са по-чести
- Какви са приликите между Българи и Северна Македония
Сравнение между Българи и Северна Македония
Българи има 162 връзки, докато Северна Македония има 284. Тъй като те са по-чести 26, индекса Jaccard е 5.83% = 26 / (162 + 284).
Препратки
Тази статия показва връзката между Българи и Северна Македония. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: