Прилики между Бурятия и Забайкалски край
Бурятия и Забайкалски край има 16 общи неща (в Юнионпедия): Административно деление на Русия, Сибир, Сибирски федерален окръг, Селенга, Федерална служба за държавна статистика (Русия), Хилок, Чикой, Москва, Монголия, Иркутска област, Задбайкалие, Байкал, Витим, Голяма руска енциклопедия, Енисей, Лена.
Административно деление на Русия
4 автономни окръга Съгласно чл.
Административно деление на Русия и Бурятия · Административно деление на Русия и Забайкалски край ·
Сибир
Сибир е обширен район на Русия в северната част на Азия.
Бурятия и Сибир · Забайкалски край и Сибир ·
Сибирски федерален окръг
преброяването на населението през 2010 г., по градски и селски поселения. Сибирският федерален окръг е административно формирование в сибирската част на Русия.
Бурятия и Сибирски федерален окръг · Забайкалски край и Сибирски федерален окръг ·
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Бурятия и Селенга · Забайкалски край и Селенга ·
Федерална служба за държавна статистика (Русия)
Федералната служба за държавна статистика (съкратено Росстат и по-рано Госкомстат) е държавна статистическа организация в Русия.
Бурятия и Федерална служба за държавна статистика (Русия) · Забайкалски край и Федерална служба за държавна статистика (Русия) ·
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Бурятия и Хилок · Забайкалски край и Хилок ·
Чикой
Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Бурятия и Чикой · Забайкалски край и Чикой ·
Москва
Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.
Бурятия и Москва · Забайкалски край и Москва ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Бурятия и Монголия · Забайкалски край и Монголия ·
Иркутска област
Иркутска област е субект на Руската Федерация в Сибирския федерален окръг.
Бурятия и Иркутска област · Забайкалски край и Иркутска област ·
Задбайкалие
Изглед към Чита, най-големия град в Задбайкалието Задбайка̀лието или Забайкалие (Забайкалье) е планинска, географска област в Южен Сибир, Русия.
Бурятия и Задбайкалие · Забайкалски край и Задбайкалие ·
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкал и Бурятия · Байкал и Забайкалски край ·
Витим
Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.
Бурятия и Витим · Витим и Забайкалски край ·
Голяма руска енциклопедия
Голямата руска енциклопедия (Больша́я росси́йская энциклопе́дия, съкр. БРЭ) е руска универсална енциклопедия на руски език.
Бурятия и Голяма руска енциклопедия · Голяма руска енциклопедия и Забайкалски край ·
Енисей
Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.
Бурятия и Енисей · Енисей и Забайкалски край ·
Лена
Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Бурятия и Забайкалски край са по-чести
- Какви са приликите между Бурятия и Забайкалски край
Сравнение между Бурятия и Забайкалски край
Бурятия има 42 връзки, докато Забайкалски край има 45. Тъй като те са по-чести 16, индекса Jaccard е 18.39% = 16 / (42 + 45).
Препратки
Тази статия показва връзката между Бурятия и Забайкалски край. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: