По-бързо от браузъра!Прилики между Борис II и Самуил
Борис II и Самуил има 15 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Петър I (България), Арон (комитопул), Никола (комит), Роман (цар), Стара планина, Тракия, Мойсей (комитопул), Български владетели, Варда Склир, Византия, Дръстър, Давид (комитопул), Йоан I Цимиски, Йоан Владислав.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Борис II и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Борис II и Петър I (България) · Петър I (България) и Самуил ·
Арон (комитопул)
Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.
Арон (комитопул) и Борис II · Арон (комитопул) и Самуил ·
Никола (комит)
Битолски надпис в Националния исторически музей на България Никола е влиятелен български болярин от времето на цар Петър I (927 – 969).
Борис II и Никола (комит) · Никола (комит) и Самуил ·
Роман (цар)
Ро̀ман е цар на България от 977 до 997 г.
Борис II и Роман (цар) · Роман (цар) и Самуил ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Борис II и Стара планина · Самуил и Стара планина ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Борис II и Тракия · Самуил и Тракия ·
Мойсей (комитопул)
Мойсей е вторият от четиримата синове на комит Никола и Рипсимия, които след падането на столицата на Първото българско царство, Велики Преслав под византийска власт през 971 г.
Борис II и Мойсей (комитопул) · Мойсей (комитопул) и Самуил ·
Български владетели
Няма описание.
Борис II и Български владетели · Български владетели и Самуил ·
Варда Склир
византийците Варда Склир (Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от II-та половина на X век със съществен принос за прогонването на нахлулите на Балканите войски на Киевска Рус и за завземането на Източна България от византийците.
Борис II и Варда Склир · Варда Склир и Самуил ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Борис II и Византия · Византия и Самуил ·
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Борис II и Дръстър · Дръстър и Самуил ·
Давид (комитопул)
Давѝд е велможа от югозападната част на Първото българско царство, активен през втората половина на X в.
Борис II и Давид (комитопул) · Давид (комитопул) и Самуил ·
Йоан I Цимиски
Йоан I Цимиски (варианти: Йоан Цимисхи, Йоан Цимисхий; Ιωάννης Τσιμισκής, също Τζιμισχῆς; Հովհաննես Ա Չմշկիկ) е византийски император от 969 до 976 година.
Борис II и Йоан I Цимиски · Йоан I Цимиски и Самуил ·
Йоан Владислав
Йоа̀н Владисла̀в, често споменаван в съвременни източници и като Ива̀н Владисла̀в, е цар на България от август или септември 1015 до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие, настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Борис II и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Борис II и Самуил
Сравнение между Борис II и Самуил
Борис II има 37 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 6.76% = 15 / (37 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Борис II и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
