Прилики между Борба за българска църковна независимост и Българска екзархия
Борба за българска църковна независимост и Българска екзархия има 13 общи неща (в Юнионпедия): Първи църковно-народен събор, Антим I, Самоковска епархия, Свети Стефан (Цариград), Тракия, Ферман за Българската екзархия, Цариград, Цариградска патриаршия, Цариградската патриаршия, Македония (област), Мизия, Българска схизма, Българска православна църква.
Първи църковно-народен събор
Първият български църковно-народен събор заседава от 23 февруари до 24 юли 1871 година в Цариград.
Борба за българска църковна независимост и Първи църковно-народен събор · Българска екзархия и Първи църковно-народен събор ·
Антим I
Мавзолеят на екзархАнтим I във Видин Паметник на екзархАнтим I в София Антим I е виден висш български православен духовник, пръв екзархна самостоятелната Българска екзархия.
Антим I и Борба за българска църковна независимост · Антим I и Българска екзархия ·
Самоковска епархия
Печка патриаршия (XVI-XVII в.) Требник от XVII век на дяк Негро от Самоковска епархия Писмо от жителите на Дупница от 1863 г., с което се оплакват от гръцкия митрополит и искат на негово място да бъде назначен българинът Прокопий Мелнишки Карта на Българската екзархия (1870-1913) Подпис на Доситей Самоковски от Кондиката на Светия Синод, избирането на Евстатий за пелагонийски митрополит, 1872 г. Самоковската епархия (Самоковска епархија, Ιερά Μητρόπολη Σαμακοβίου) е историческа православна епархия, митрополия, с център град Самоков, съществувала през периода 1557 – 1878 година в Османската империя и от 1878 година и до закриването си в 1907 година в Княжество България.
Борба за българска църковна независимост и Самоковска епархия · Българска екзархия и Самоковска епархия ·
Свети Стефан (Цариград)
„Свети Стефан“ (Aya Stefan, Bulgar Kilisesi, Българската църква), известна като Желязната църква, е православна българска църква в Истанбул, Турция, направена от готови железни елементи.
Борба за българска църковна независимост и Свети Стефан (Цариград) · Българска екзархия и Свети Стефан (Цариград) ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Борба за българска църковна независимост и Тракия · Българска екзархия и Тракия ·
Ферман за Българската екзархия
Ферманът за учредяване на Българската екзархия е османски ферман - декрет на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година, с който се създава самостоятелна българска църковна организация.
Борба за българска църковна независимост и Ферман за Българската екзархия · Българска екзархия и Ферман за Българската екзархия ·
Цариград
#виж Истанбул.
Борба за българска църковна независимост и Цариград · Българска екзархия и Цариград ·
Цариградска патриаршия
#пренасочване Вселенска патриаршия.
Борба за българска църковна независимост и Цариградска патриаршия · Българска екзархия и Цариградска патриаршия ·
Цариградската патриаршия
#пренасочване Вселенска патриаршия.
Борба за българска църковна независимост и Цариградската патриаршия · Българска екзархия и Цариградската патриаршия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Борба за българска църковна независимост и Македония (област) · Българска екзархия и Македония (област) ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Борба за българска църковна независимост и Мизия · Българска екзархия и Мизия ·
Българска схизма
Схизмата на Българската православна църква е отлъчване на Българската екзархия от Православен събор, свикан от Вселенската патриаршия, извършено на 16 септември 1872 година.
Борба за българска църковна независимост и Българска схизма · Българска екзархия и Българска схизма ·
Българска православна църква
#пренасочване Българска православна църква – Българска патриаршия.
Борба за българска църковна независимост и Българска православна църква · Българска екзархия и Българска православна църква ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Борба за българска църковна независимост и Българска екзархия са по-чести
- Какви са приликите между Борба за българска църковна независимост и Българска екзархия
Сравнение между Борба за българска църковна независимост и Българска екзархия
Борба за българска църковна независимост има 40 връзки, докато Българска екзархия има 102. Тъй като те са по-чести 13, индекса Jaccard е 9.15% = 13 / (40 + 102).
Препратки
Тази статия показва връзката между Борба за българска църковна независимост и Българска екзархия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: