Прилики между Бона Савойска и Миланска катедрала
Бона Савойска и Миланска катедрала има 12 общи неща (в Юнионпедия): Кралство Франция, Сфорца, Франческо I Сфорца, Филипо Мария Висконти, Миланско херцогство, Милано, Медичи, Замък на Сфорците, Бианка Мария Висконти, Галеацо Мария Сфорца, Генуа, Лудовико Мария Сфорца.
Кралство Франция
Кралство Франция (на старофренски: Reaume de France; Royaume de France) е кралство, съществувало през Средновековието и ранното съвремие и е една от най-мощните държави в Европа от края на Средновековието.
Бона Савойска и Кралство Франция · Кралство Франция и Миланска катедрала ·
Сфорца
Сфорца е италианско благородническо семейство.
Бона Савойска и Сфорца · Миланска катедрала и Сфорца ·
Франческо I Сфорца
Франческо Сфорца (Francesco Sforza, * 23/24 юли 1401 в Сан Миниато в провинция Пиза, † 6 или 8 март 1466 в Милано, Миланско херцогство) е 4-ти херцог на Милано като Франческо I Сфорца от 25 март 1450 г. до смъртта си, родоначалник на фамилията Сфорца. Ценен кондотиер на дружина авантюристи, години наред воюва в служба на различни италиански държави, от Неаполитанското кралство до Папската държава, за да стигне най-накрая до двора на Миланския херцог Филипо Мария Висконти. По време на 20-годишната си служба при него Сфорца трябва да се справя с интригите на самия херцог, завиждащ и подозрителен към популярността и военните умения на своя кондотиер. През 1441 г. Франческо се жени за дъщерята на херцога Бианка Мария Висконти, като става де факто наследник на миланския владетел. Въпреки това след смъртта на Филипо Мария през 1447 г. Милано възстава, провъзгласявайки Амвросианската република, която обаче е обречена постепенно на отслабване поради политическото и военното влияние, което самият Сфорца упражнява над миланския народ. След като се издига до ранга на херцог през 1450 г. и е легитимиран пред миланците като съпруг на последната представителка на Висконти, Франческо Сфорца е главният архитект на Мира в Лоди от 9 април 1454 г. между Италианските държави и на политическото, икономическото и художественото възраждане на Миланското херцогство след десетилетия нестабилност, печелейки уважението и възхищението на своите съвременници и на Николо Макиавели. Франческо и Бианка Мария, които стават господари на Милано, се посвещават на подобряването на града, на повишаването на икономическото благосъстояние на жителите му и на затвърждаване на крехката им власт. Той се отличава като кондотиер и е считан за един от най-добрите от съвременниците си. Франческо Сфорца се появява като второстепенен герой в италианско-британския телевизионен сериал „Медичите“ (2016 – 2019 г.), където в ролята му е Антъни Хауъл.
Бона Савойска и Франческо I Сфорца · Миланска катедрала и Франческо I Сфорца ·
Филипо Мария Висконти
Филипо Мария Висконти (Filippo Maria Visconti, * 23 септември 1392, Милано, Миланско херцогство, † 13 август 1447, пак там) от фамилията Висконти е 3-ти херцог на Милано от 1412 до 1447 г.
Бона Савойска и Филипо Мария Висконти · Миланска катедрала и Филипо Мария Висконти ·
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Бона Савойска и Миланско херцогство · Миланска катедрала и Миланско херцогство ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Бона Савойска и Милано · Милано и Миланска катедрала ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Бона Савойска и Медичи · Медичи и Миланска катедрала ·
Замък на Сфорците
Замъкът на Сфорците (Кастело Сфорцеско) е голям укрепен комплекс, разположен в град Милано, Северна Италия, точно извън историческия център на града.
Бона Савойска и Замък на Сфорците · Замък на Сфорците и Миланска катедрала ·
Бианка Мария Висконти
Бианка Мария Висконти (Bianca Maria Visconti; * 31 март 1425 г.
Бианка Мария Висконти и Бона Савойска · Бианка Мария Висконти и Миланска катедрала ·
Галеацо Мария Сфорца
Галеацо Мария Сфорца (Galeazzo Maria Sforza, * 24 януари 1444 във Фермо, † 26 декември 1476 в Милано) е 5-и херцог на Милано от фамилията Сфорца от 1466 до 1476 г.
Бона Савойска и Галеацо Мария Сфорца · Галеацо Мария Сфорца и Миланска катедрала ·
Генуа
Гѐнуа (Genova, произн. Джèнова, Zêna, произн. Зѐна, Genua) е град и община в западната част на Северна Италия.
Бона Савойска и Генуа · Генуа и Миланска катедрала ·
Лудовико Мария Сфорца
Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, Миланско херцогство, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г.
Бона Савойска и Лудовико Мария Сфорца · Лудовико Мария Сфорца и Миланска катедрала ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Бона Савойска и Миланска катедрала са по-чести
- Какви са приликите между Бона Савойска и Миланска катедрала
Сравнение между Бона Савойска и Миланска катедрала
Бона Савойска има 108 връзки, докато Миланска катедрала има 401. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 2.36% = 12 / (108 + 401).
Препратки
Тази статия показва връзката между Бона Савойска и Миланска катедрала. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: