Битолски надпис и Самуил

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Битолски надпис и Самуил

Битолски надпис vs. Самуил

Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство. Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Ключ (село)

Ключ е село в Югозападна България.

Битолски надпис и Ключ (село) · Ключ (село) и Самуил · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Битолски надпис и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил · Виж повече »

Арон (комитопул)

Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.

Арон (комитопул) и Битолски надпис · Арон (комитопул) и Самуил · Виж повече »

Никола (комит)

Битолски надпис в Националния исторически музей на България Никола е влиятелен български болярин от времето на цар Петър I (927 – 969).

Битолски надпис и Никола (комит) · Никола (комит) и Самуил · Виж повече »

Рипсимия

Рипсимия (‘Ριψίμη) е съпруга на комит Никола и майка на Комитопулите – братята Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

Битолски надпис и Рипсимия · Рипсимия и Самуил · Виж повече »

Самуилов надпис

Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г.

Битолски надпис и Самуилов надпис · Самуил и Самуилов надпис · Виж повече »

Северна Македония

Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.

Битолски надпис и Северна Македония · Самуил и Северна Македония · Виж повече »

Траянови врата

Траянова врата, също Траянови врата или Траянова порта, е име на планински проход, древноримска крепост и шосеен тунел в Ихтиманска Средна гора.

Битолски надпис и Траянови врата · Самуил и Траянови врата · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Битолски надпис и Македония (област) · Македония (област) и Самуил · Виж повече »

Битоля

Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.

Битолски надпис и Битоля · Битоля и Самуил · Виж повече »

Йоан Владислав

Йоа̀н Владисла̀в, често споменаван в съвременни източници и като Ива̀н Владисла̀в, е цар на България от август или септември 1015 до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие, настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил Радомир.

Битолски надпис и Йоан Владислав · Йоан Владислав и Самуил · Виж повече »