Прилики между Битка при Струмица и Самуил
Битка при Струмица и Самуил има 11 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Струмица, Солун, Северна Македония, Теофилакт Вотаниат, Михаил Деволски, Битка при Беласица, Васил Златарски, Василий II (Византийска империя), Византия, Гаврил Радомир.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Битка при Струмица и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил ·
Струмица
Стру̀мица (понякога в по-старата литература Струмница, Струмица; Στρώμνιτσα, Стромница, Usturumca, Устурумджа, както и Струмджа и Егри-су) е град в Северна Македония, десети по големина в страната, общински център на община Струмица (25 селища).
Битка при Струмица и Струмица · Самуил и Струмица ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Битка при Струмица и Солун · Самуил и Солун ·
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Битка при Струмица и Северна Македония · Самуил и Северна Македония ·
Теофилакт Вотаниат
Теофилакт Вотаниат (Θεοφύλακτος Βοτανειάτης) е византийски военачалник от началото на XI век, известен с участието си във войните на Василий II за покоряване на България.
Битка при Струмица и Теофилакт Вотаниат · Самуил и Теофилакт Вотаниат ·
Михаил Деволски
Михаил Деволски (Μιχαὴλ) е гръцки средновековен писател и епископ на Деволската епархия с център град Девол и областта в днешна Югоизточна Албания от началото на XII век.
Битка при Струмица и Михаил Деволски · Михаил Деволски и Самуил ·
Битка при Беласица
#виж Беласишка битка.
Битка при Беласица и Битка при Струмица · Битка при Беласица и Самуил ·
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Битка при Струмица и Васил Златарски · Васил Златарски и Самуил ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Битка при Струмица и Василий II (Византийска империя) · Василий II (Византийска империя) и Самуил ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Битка при Струмица и Византия · Византия и Самуил ·
Гаврил Радомир
Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.
Битка при Струмица и Гаврил Радомир · Гаврил Радомир и Самуил ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Струмица и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Струмица и Самуил
Сравнение между Битка при Струмица и Самуил
Битка при Струмица има 18 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 5.42% = 11 / (18 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Струмица и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: