Битка при Ришкия проход и Първа българска държава
Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.
Разлика между Битка при Ришкия проход и Първа българска държава
Битка при Ришкия проход vs. Първа българска държава
Битката при Ришкия проход (битката в прохода Верегава) е голямо сражение между българи и византийци, състояло се през 759 г. Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Прилики между Битка при Ришкия проход и Първа българска държава
Битка при Ришкия проход и Първа българска държава има 6 общи неща (в Юнионпедия): Константин V Копроним, Стара планина, Тракия, Теофан Изповедник, Българо-византийски войни, Винех.
Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).
Битка при Ришкия проход и Константин V Копроним · Константин V Копроним и Първа българска държава · Виж повече »
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Битка при Ришкия проход и Стара планина · Първа българска държава и Стара планина · Виж повече »
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Битка при Ришкия проход и Тракия · Първа българска държава и Тракия · Виж повече »
Теофан Изповедник (Θεοφάνης, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието.
Битка при Ришкия проход и Теофан Изповедник · Първа българска държава и Теофан Изповедник · Виж повече »
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Битка при Ришкия проход и Българо-византийски войни · Българо-византийски войни и Първа българска държава · Виж повече »
Кан Винѐхе монарх, управлявал България от 756 до 760 г.
Битка при Ришкия проход и Винех · Винех и Първа българска държава · Виж повече »
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Ришкия проход и Първа българска държава са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Ришкия проход и Първа българска държава
Сравнение между Битка при Ришкия проход и Първа българска държава
Битка при Ришкия проход има 15 връзки, докато Първа българска държава има 154. Тъй като те са по-чести 6, индекса Jaccard е 3.55% = 6 / (15 + 154).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Ришкия проход и Първа българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
