Битка при Маркели (792) и Кардам

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Битка при Маркели (792) и Кардам

Битка при Маркели (792) vs. Кардам

Битката при Маркели, Тракия, през юли 792 г. Карда̀м е български владетел в периода 777 – 803 г.

Крум

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.

Битка при Маркели (792) и Крум · Кардам и Крум · Виж повече »

Карнобат

Сградата на Община Карнобат Площад „Трети март“ и читалище „Димитър Полянов“ Карноба̀т е град в Югоизточна България.

Битка при Маркели (792) и Карнобат · Кардам и Карнобат · Виж повече »

Константин VI

Константин VI (Κωνσταντίνος ΣΤ΄; * 771; † 797) е византийски император от 780 до 797 година.

Битка при Маркели (792) и Константин VI · Кардам и Константин VI · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Битка при Маркели (792) и Първа българска държава · Кардам и Първа българска държава · Виж повече »

Струма

Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.

Битка при Маркели (792) и Струма · Кардам и Струма · Виж повече »

Телериг

Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година.

Битка при Маркели (792) и Телериг · Кардам и Телериг · Виж повече »

Теофан Изповедник

Теофан Изповедник (Θεοφάνης, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието.

Битка при Маркели (792) и Теофан Изповедник · Кардам и Теофан Изповедник · Виж повече »