Битка при Девина и България

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Битка при Девина и България

Битка при Девина vs. България

Битката при Девина (Диавена) е военен сблъсък между българи и византийци, състоял се на 17 юли 1279 (или 1280) близо до крепостта Девина и Котленския проход. Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Константин Асен

Константѝн Тих – Асѐн е български цар, управлявал Втората българска държава от 1257 до 1277 г.

Битка при Девина и Константин Асен · България и Константин Асен · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Битка при Девина и Първа българска държава · България и Първа българска държава · Виж повече »

Търново

#виж Велико Търново.

Битка при Девина и Търново · България и Търново · Виж повече »

Въстание на Ивайло

Въстанието на Ивайло (също така Селската война) е българско въстание срещу цар Константин Асен и аристокрацията му.

Битка при Девина и Въстание на Ивайло · България и Въстание на Ивайло · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Битка при Девина и Византия · България и Византия · Виж повече »