Битка при Гетисбърг и Ейбрахъм Линкълн

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Битка при Гетисбърг и Ейбрахъм Линкълн

Битка при Гетисбърг vs. Ейбрахъм Линкълн

Битката при Гетисбърг (Battle of Gettysburg, водена на 1 юли – 3 юли 1863 г. в и около градчето Гетисбърг, Пенсилвания, е най-голямата битка в Западното полукълбо и повратна точка на Американската гражданска война.Rawley, с. 147; Sauers, с. 827; Gallagher, Lee and His Army, с. 83; McPherson, с. 665; Eicher, с. 550. Gallagher и McPherson посочват комбинация от гетисбърг и Виксбърг като повратната точка. Eicher използва подобния израз, „High-water mark of the Confederacy“ („Горната граница на прилива на Конфедерацията“). Съюзната Армия на Потомак под командването на генерал-майор Джордж Мийд отблъсква атаките на Конфедеративната Армия на Северна Вирджиния под командването на генерал Робърт Лий. След успеха си при Чансълърсвил през май 1863 г. Лий повежда армията си през долината Шенъндоа за второто си нахлуване на територията на Севера, надявайки се да завземе Харисбърг, Пенсилвания или дори Филаделфия и да повлияе на политиците от Севера да преговарят за мир. Подтикван от президента Ейбръхам Линкълн генерал-майор Джоузеф Хукър придвижва армията си между армията на Лий и Вашингтон, но в самото навечерие на битката е сменен с генерал-майор Джордж Мийд. Сблъсъкът между двете армии започва на 1 юли 1863 г., когато предни части от армията на Лий се натъкват на кавалерийска част от армията на Мийд близо до Гетисбърг и започва сражение. Ниските ридове на северозапад от града са защитени отначало от кавалерийска дивизия на Съюза, но скоро са подкрепени от два пехотни корпуса. Два големи пехотни корпуса на Конфедерацията обаче ги нападат от север и северозапад, разбиват набързо разгърнатите линии на Съюза и изтласкват защитниците през улиците на града към хълмовете южно от него. На втория ден от битката, 2 юли, по-голямата част от двете армии се е събрала. Съюзната линия е разположена в защитна позиция с форма на рибарска кука. Лий насочва силна атака срещу левия фланг на Съюза и ожесточени боеве се водят на хълма Литъл раунд топ (Малкия объл връх) и местностите Уийтфийлд (Житната нива), Девилс ден (Бърлогата на дявола) и Пийч орчард (Прасковената градина). На десния фланг на Съюза са насочени нападения срещу хълмовете Кълпс хил (Хълма на Кълп) и Семетери хил (Гробищния хълм). Въпреки значителните загуби по целия фронт, защитниците от Съюза удържат позициите си. На третия ден от битката, 3 юли, боят се подновява на Кълпс хил, а на изток и на юг се водят кавалерийски боеве, но основният щурм на 12 500 войници от Конфедерацията е насочен срещу централните позиции на Съюза на Семетери ридж („Гробищния рид“). Щурмът на Пикет е отблъснат от пушечен и артилерийски огън на защитниците. На 4 юли двете армии погребват убитите и прибират ранените, а на 5 юли Лий отвежда армията си на мъчителен поход обратно към Вирджиния. Между 46 000 и 51 000 са жертвите на битката от двете страни. През ноември президентът Линкълн използва случая на освещаването на Националното гробище в Гетисбърг, за да почете падналите и да изтълкува поновому смисъла на войната в историческото си Гетисбъргско обръщение. #виж Ейбрахам Линкълн.

Ейбрахам Линкълн

Ейбрахам Линкълн (също: Абрахам Линкълн; на български името съответства на Авраам; Abraham Lincoln /ˈeɪbrəhæm 'lɪŋkən/) (12 февруари 1809 г. – 15 април 1865 г., понякога наричан Ейб Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великият освободител е шестнадесетият (4 март 1861 – 15 април 1865) президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия. Линкълн твърдо се противопоставя на робството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860 година допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът, под който преминава управлението му, е за обединяване на нацията. Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюза до победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претърпява при опита си да прокара кабинета през Конгреса (1862), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през 1864 година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus – правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко души от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници. Линкълн оказва дълбоко и продължително влияние в политическите и обществени институции на САЩ. Може би най-съществено е то при поставянето на прецедент за по-голяма централизация на властта във федералното правителство и отслабването на властта на отделните щатски правителства, макар че това се оспорва понеже федералното правителство се връща към своята обичайна слабост след Реконструкцията и съвременните, модерни щати ще възникнат едва с Новия курс седемдесет години по-късно. Линкълн е президентът, който обявява Денят на благодарността за национален празник, създава Департамента на земеделието (макар и не с ранг на част от Кабинета), съживява националното банкиране и банки и приема Западна Вирджиния и Невада за щати. Той насърчава усилията за експанзия в Северна Америка на белите заселници като подписва Закона за участъците земя през 1862 г. Но той все пак е най-известен с ролята си при слагане на край на робството в САЩ с подписването на Прокламацията за освобождение като доста прагматична стъпка по време на войната, което поставя основите за пълно премахване на робския режим. Покушението срещу него по-малко от седмица, след като Робърт Лий се предава при Апоматокс, го прави мъченик, който се жертва в името на благополучието на нацията. Още след първото покушение срещу него, когато цилиндърът му е улучен от куршум, той заявява: „Всеки ден може да бъде последен в моя живот, което увеличава желанието ми да завърша моята мисия за благото на нацията.“ Той обикновено е посочван за един от великите президенти, макар и да е критикуван за това, че е престъпил традиционните граници на изпълнителната власт.

Битка при Гетисбърг и Ейбрахам Линкълн · Ейбрахам Линкълн и Ейбрахъм Линкълн · Виж повече »