Прилики между Битка при Върбишкия проход и Крум
Битка при Върбишкия проход и Крум има 9 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Плиска, Одрин, Никифор I Геник, Струма, Ставракий, София, Върбишки проход.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Битка при Върбишкия проход и Константинопол · Константинопол и Крум ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Битка при Върбишкия проход и Първа българска държава · Крум и Първа българска държава ·
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
Битка при Върбишкия проход и Плиска · Крум и Плиска ·
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Битка при Върбишкия проход и Одрин · Крум и Одрин ·
Никифор I Геник
Никифор I Геник (Νικηφόρος Α΄; * 760; † 26 юли 811), наричан по-рядко Никифор I Логотет, е византийски император управлявал от 31 октомври 802 до смъртта си на 26 юли 811 година.
Битка при Върбишкия проход и Никифор I Геник · Крум и Никифор I Геник ·
Струма
Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.
Битка при Върбишкия проход и Струма · Крум и Струма ·
Ставракий
Ставракий (Σταυράκιος) е византийски император, управлявал от 26 юли до 2 октомври 811 година.
Битка при Върбишкия проход и Ставракий · Крум и Ставракий ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Битка при Върбишкия проход и София · Крум и София ·
Върбишки проход
Карта на Върбишки проход Върбишки проход Хижа Върбишки проход Върбишки проход е планински проход (седловина) между Котленска планина на запад и Върбишка планина на изток (части от Източна Стара планина), в Община Върбица, област Шумен и Община Сунгурларе, област Бургас.
Битка при Върбишкия проход и Върбишки проход · Върбишки проход и Крум ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Върбишкия проход и Крум са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Върбишкия проход и Крум
Сравнение между Битка при Върбишкия проход и Крум
Битка при Върбишкия проход има 22 връзки, докато Крум има 62. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 10.71% = 9 / (22 + 62).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Върбишкия проход и Крум. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: