Прилики между Битка при Босненските планини и Симеон I
Битка при Босненските планини и Симеон I има 10 общи неща (в Юнионпедия): Константин VII, Константин VII Багренородни, Константинопол, Първа българска държава, Петър I (България), Роман Лакапин, Сръбско княжество, Томислав, Теофан Продължител, Йоан X (папа).
Константин VII
#виж Константин VII Багренородни.
Битка при Босненските планини и Константин VII · Константин VII и Симеон I ·
Константин VII Багренородни
Константин VII Порфирогенит (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος; Constantinus VII Porphyrogenitus) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 913 г.
Битка при Босненските планини и Константин VII Багренородни · Константин VII Багренородни и Симеон I ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Битка при Босненските планини и Константинопол · Константинопол и Симеон I ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Битка при Босненските планини и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I ·
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
Битка при Босненските планини и Петър I (България) · Петър I (България) и Симеон I ·
Роман Лакапин
#виж Роман I Лакапин.
Битка при Босненските планини и Роман Лакапин · Роман Лакапин и Симеон I ·
Сръбско княжество
Сръбското княжество (Српска кнежевина) е държава в Югоизточна Европа, съществувала през VIII-X век.
Битка при Босненските планини и Сръбско княжество · Симеон I и Сръбско княжество ·
Томислав
Томислав е хърватски владетел от второто и третото десетилетие на X век, сочен за обединител и първи крал на Хърватия.
Битка при Босненските планини и Томислав · Симеон I и Томислав ·
Теофан Продължител
Теофа̀н Продължѝтел (на гръцки: συνεχισταί Θεοφάνους или Οἱ μετὰ Θεοφάνην, „тези след Теофан“) е латинското название (Continuatus) на съвкупност от писания, целящи да продължат летописите на Теофан Изповедник, чиято хроника спира през 813 г.
Битка при Босненските планини и Теофан Продължител · Симеон I и Теофан Продължител ·
Йоан X (папа)
Йоан X (Ioannes PP.) е римски папа с четиринадесетгодишен понтификат през десети век.
Битка при Босненските планини и Йоан X (папа) · Йоан X (папа) и Симеон I ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Босненските планини и Симеон I са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Босненските планини и Симеон I
Сравнение между Битка при Босненските планини и Симеон I
Битка при Босненските планини има 20 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 5.46% = 10 / (20 + 163).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Босненските планини и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: