Прилики между Битка при Битоля (1015) и Самуил
Битка при Битоля (1015) и Самуил има 14 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Преспанско езеро, Охрид, Арон (комитопул), Северна Македония, Ивац, Иван Владислав, Битоля, Васил Златарски, Василий II (Византийска империя), Византия, Воден, Гаврил Радомир, Драч.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Битка при Битоля (1015) и Първа българска държава · Първа българска държава и Самуил ·
Преспанско езеро
Охридското, Голямото и Малкото Преспанско езеро Преспанското езеро или Голямо Преспанско езеро ((Големо) Преспанско Езеро; Liqeni i Prespës; Λίμνη Μεγάλη Πρέσπα) е езеро в Северна Македония, Гърция и Албания и е второто по големина езеро в географската област Македония.
Битка при Битоля (1015) и Преспанско езеро · Преспанско езеро и Самуил ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Битка при Битоля (1015) и Охрид · Охрид и Самуил ·
Арон (комитопул)
Аро̀н или Ааро̀н е български болярин, комитопул.
Арон (комитопул) и Битка при Битоля (1015) · Арон (комитопул) и Самуил ·
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Битка при Битоля (1015) и Северна Македония · Самуил и Северна Македония ·
Ивац
Ивац е български болярин и военачалник, живял в края на X и началото на XI век, вероятно близък родственик на КомитопулитеАндреев, Йордан; Лазаров, Иван; Павлов, Пламен.
Битка при Битоля (1015) и Ивац · Ивац и Самуил ·
Иван Владислав
#пренасочване Йоан Владислав.
Битка при Битоля (1015) и Иван Владислав · Иван Владислав и Самуил ·
Битоля
Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.
Битка при Битоля (1015) и Битоля · Битоля и Самуил ·
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Битка при Битоля (1015) и Васил Златарски · Васил Златарски и Самуил ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Битка при Битоля (1015) и Василий II (Византийска империя) · Василий II (Византийска империя) и Самуил ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Битка при Битоля (1015) и Византия · Византия и Самуил ·
Воден
Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.
Битка при Битоля (1015) и Воден · Воден и Самуил ·
Гаврил Радомир
Гаврил (Гавраил, Габриел) Радомир е български цар в периода 1014 – март 1015 г., първороден син на цар Самуил и Агата.
Битка при Битоля (1015) и Гаврил Радомир · Гаврил Радомир и Самуил ·
Драч
Драч(Durrësi, Дуръс,Dyrrhachium, Дирахиум, Durazzo, Дурацо, Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Битоля (1015) и Самуил са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Битоля (1015) и Самуил
Сравнение между Битка при Битоля (1015) и Самуил
Битка при Битоля (1015) има 24 връзки, докато Самуил има 185. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 6.70% = 14 / (24 + 185).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Битоля (1015) и Самуил. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: