Битка при Ахелой и Списък на българо-византийските битки

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Битка при Ахелой и Списък на българо-византийските битки

Битка при Ахелой vs. Списък на българо-византийските битки

Победата на българите в битката при Ахелой Битката при Ахело̀й се е състояла на 20 август 917 г. Този списък на българо-византийските битки показва битките през Българо-византийските войни между Българското царство (Първото 681–1018; Второто 1187–1396) и Византийската империя.

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Битка при Ахелой и Първа българска държава · Първа българска държава и Списък на българо-византийските битки · Виж повече »

Теодор Сигрица

Теодо̀р Сѝгрица, починал 924 г., е български военен командир и аристократ, кавхан на цар Симеон I Велики (893 – 927).

Битка при Ахелой и Теодор Сигрица · Списък на българо-византийските битки и Теодор Сигрица · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Битка при Ахелой и България · България и Списък на българо-византийските битки · Виж повече »

Българо-византийски войни

Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.

Битка при Ахелой и Българо-византийски войни · Българо-византийски войни и Списък на българо-византийските битки · Виж повече »

Лъв Фока

Лъв Фока Стари (Λέων Φωκᾶς, fl.  900 – 919) e висш византийски военачалник от X в.

Битка при Ахелой и Лъв Фока · Лъв Фока и Списък на българо-византийските битки · Виж повече »