Прилики между Битка при Адрианопол (378) и Флавий Лупицин
Битка при Адрианопол (378) и Флавий Лупицин има 7 общи неща (в Юнионпедия): Римската империя, Фритигерн, Марцианопол, Мизия, Валент (Римска империя), Готска война (376-382), Дунав.
Римската империя
#виж Римска империя.
Битка при Адрианопол (378) и Римската империя · Римската империя и Флавий Лупицин ·
Фритигерн
Фритигерн (Fritigern, Fritigernus, Frithugarnis; * първата половина на 4 век, † ок. 382) е тервингски (вестготски) съдия и военачалник.
Битка при Адрианопол (378) и Фритигерн · Флавий Лупицин и Фритигерн ·
Марцианопол
Марцианопол или Маркианопол (Μαρκιανούπολις; Marcianopolis) е древноримски град, разположен при днешния град Девня, България.
Битка при Адрианопол (378) и Марцианопол · Марцианопол и Флавий Лупицин ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Битка при Адрианопол (378) и Мизия · Мизия и Флавий Лупицин ·
Валент (Римска империя)
Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година.
Битка при Адрианопол (378) и Валент (Римска империя) · Валент (Римска империя) и Флавий Лупицин ·
Готска война (376-382)
Готската война (376 – 382) е конфликт на избягалите от хуните на река Дунав готи, (гревтунги и тервинги) срещу късната Римска империя с императорите Валент и след неговата смърт Теодосий I през 376 – 382 г.
Битка при Адрианопол (378) и Готска война (376-382) · Готска война (376-382) и Флавий Лупицин ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Битка при Адрианопол (378) и Дунав · Дунав и Флавий Лупицин ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Битка при Адрианопол (378) и Флавий Лупицин са по-чести
- Какви са приликите между Битка при Адрианопол (378) и Флавий Лупицин
Сравнение между Битка при Адрианопол (378) и Флавий Лупицин
Битка при Адрианопол (378) има 73 връзки, докато Флавий Лупицин има 22. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 7.37% = 7 / (73 + 22).
Препратки
Тази статия показва връзката между Битка при Адрианопол (378) и Флавий Лупицин. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: