Битка в Тревненския проход и Веленци

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Битка в Тревненския проход и Веленци

Битка в Тревненския проход vs. Веленци

Битката при Тревненския проход се провежда през пролетта на 1190 г. Панорама към планината Ракиджийницата Римският калдъръмен път Строителен надпис на уста Минчо Богданов Стари от 1869 г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с. Труд, Пловдивско Паметен надпис за моста на с. Кметовци на Минчо Богданов Стари Веленци е село в Северна България, област Габрово, община Трявна, някогашни тревненски колиби.

Търново

#виж Велико Търново.

Битка в Тревненския проход и Търново · Веленци и Търново · Виж повече »

Трявна

Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България.

Битка в Тревненския проход и Трявна · Веленци и Трявна · Виж повече »

Тревненски проход

Тревненският проход е планински проход (седловина) в централната част на Тревненска планина (част от Средна Стара планина, в Община Трявна, област Габрово и Община Мъглиж, област Стара Загора. Проходът е с дължина 37,7 km и е един от най-дългите старопланински проходи. Надморската височина на седловината – 962 m. Свързва източната част на Казанлъшката котловина при село Дъбово на юг с долината на Дряновска река (от басейна на Янтра) при град Плачковци на север. Проходът започва на 335 m н.в., на около 1 km североизточно от гара Дъбово и се насочва на север, нагоре по долината на Ветренска река (Попска река, ляв приток на Тунджа). Минава последователно през селата Яворовец и Радунци и в северната част на село Борущица твърдата настилка (асфалт) свършва. От там, на протежение от 6,5 km до гара Кръстец (Област Габрово) по пътя могат да преминават само автомобили с висока проходимост. След гара Кръстец проходът продължава отново с асфалтова настилка и след 2,3 km достига седловината при 962 m н.в. От там започва спускане по северния склон на Тревненска планина и след 8,3 km в южната част на град Плачковци, на 525 m н.в. проходът завършва. През прохода на протежение от 38,3 km преминава участък от третокласния Републикански път III-609 (от km 0 до km 138,3) село Дъбово – Трявна – Дряново – село Буря. Поради неизградения участък от 6,5 km между село Борущица и гара Кръстец, тясната и силно разбита асфалтова настилка проходът е малко използван. На седловината, на юг се отделя път, който по долината на Мъглижка река минава през село Селце и слиза в Казанлъшката котловина при град Мъглиж. През прохода, успоредно на пътя с множество тунели и „осморки“ преминава и участък (гара Плачковци – гара Дъбово) от жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

Битка в Тревненския проход и Тревненски проход · Веленци и Тревненски проход · Виж повече »

Теодор-Петър

Пѐтър II или Пѐтър IV, също и Калопетър, роден Теодо̀р, е цар на България от 1185 до 1197 г.

Битка в Тревненския проход и Теодор-Петър · Веленци и Теодор-Петър · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Битка в Тревненския проход и Мизия · Веленци и Мизия · Виж повече »

Иван Асен I

Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.

Битка в Тревненския проход и Иван Асен I · Веленци и Иван Асен I · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Битка в Тревненския проход и Дунав · Веленци и Дунав · Виж повече »