Прилики между Беноцо Гоцоли и Флорентински ренесанс
Беноцо Гоцоли и Флорентински ренесанс има 26 общи неща (в Юнионпедия): Куатроченто, Пиза, Пиеро ди Козимо де Медичи, Перспектива, Перуджа, Рим, Сантисима Анунциата (Флоренция), Уфици, Умбрия, Фра Анджелико, Филипо Липи, Флорентинска школа, Флорентински баптистерий, Флоренция, Милано, Миниатюра, Медичи, Врати на Рая, Джироламо Савонарола, Джорджо Вазари, Евгений IV, Люнет (архитектура), Лувър, Лука Синьорели, Лоренцо Гиберти, Лондон.
Куатроченто
Благовещение'' от Сандро Ботичели, нарисувана в периода 1489 – 1490 г., е пример за изкуството на Куатроченто. Куатроченто (– „четиристотин“, съкращение от millequattrocento – италианската дума за „хиляда и четиристотин“) е обобщаващ термин за културните и творческите събития от 15 век в Италия.
Беноцо Гоцоли и Куатроченто · Куатроченто и Флорентински ренесанс ·
Пиза
Пиза (Pisa) е град в Централна Италия, регион Тоскана.
Беноцо Гоцоли и Пиза · Пиза и Флорентински ренесанс ·
Пиеро ди Козимо де Медичи
Пиèро ди Кòзимо де Мèдичи, наречен Подагрения (* 14 юни 1416, Флоренция, Флорентинска република; † 2 декември 1469, пак там) е господар де факто на Флоренция от 1464 до 1469 г.
Беноцо Гоцоли и Пиеро ди Козимо де Медичи · Пиеро ди Козимо де Медичи и Флорентински ренесанс ·
Перспектива
Перспектива на стълбище. Перспектива (perspectiva, от perspicio – „виждам отвъд“, „виждам ясно“) е графична проекция на обемни обекти върху равнинна повърхност, за да се наподоби начина, по който те се възприемат от човешкото око.
Беноцо Гоцоли и Перспектива · Перспектива и Флорентински ренесанс ·
Перуджа
Перуджа (Perugia) е община и главен град на региона Умбрия в Централна Италия близо до река Тибър и главния град на провинция Перуджа.
Беноцо Гоцоли и Перуджа · Перуджа и Флорентински ренесанс ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Беноцо Гоцоли и Рим · Рим и Флорентински ренесанс ·
Сантисима Анунциата (Флоренция)
Сантисима Анунциата (Santissima Annunziata) е римокатолическа базилика във Флоренция.
Беноцо Гоцоли и Сантисима Анунциата (Флоренция) · Сантисима Анунциата (Флоренция) и Флорентински ренесанс ·
Уфици
Галерия Уфици (Galleria degli Uffizi – букв. галерия от офиси) е световноизвестна галерия, която се намира във Флоренция, Италия.
Беноцо Гоцоли и Уфици · Уфици и Флорентински ренесанс ·
Умбрия
Умбрия (Umbria) е административен регион в Централна Италия.
Беноцо Гоцоли и Умбрия · Умбрия и Флорентински ренесанс ·
Фра Анджелико
Фра Анджелико (Fra Beato Angelico) или Фра Джовани да Фиезоле, роден като Гуидо ди Петро е италиански художник от Ранния Ренесансз, доминикански сиромах, описан от Джорджори Вазари като имащ „изключителен и завършен талант“.
Беноцо Гоцоли и Фра Анджелико · Флорентински ренесанс и Фра Анджелико ·
Филипо Липи
Филипо Липи или Фра Филипо Липи (Fra Filippo Lippi) е флорентински художник от периода на Ранния ренесанс.
Беноцо Гоцоли и Филипо Липи · Филипо Липи и Флорентински ренесанс ·
Флорентинска школа
Флорентинската школа се отнася до художници в, от или повлияни от реалистичния стил, разработен във Флоренция през XIV век, до голяма степен чрез усилията на Джото ди Бондоне, а през XV век прераснал във водеща школа на западната живопис.
Беноцо Гоцоли и Флорентинска школа · Флорентинска школа и Флорентински ренесанс ·
Флорентински баптистерий
Баптистерий ''„Сан Джовани Батиста“'' Баптистерият „Сан Джовани Батиста“ (Battistero di San Giovanni Battista) е християнска постройка, служила в епохата на Средновековието за кръщаване на гражданите на Флоренция.
Беноцо Гоцоли и Флорентински баптистерий · Флорентински баптистерий и Флорентински ренесанс ·
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Беноцо Гоцоли и Флоренция · Флорентински ренесанс и Флоренция ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Беноцо Гоцоли и Милано · Милано и Флорентински ренесанс ·
Миниатюра
Страница от Божествена комедия (фолио 1 на „Ад“, музей Конде) с коментар на Гуидо да Пиза: инициалът изобразява пишещия Данте, а полето е украсено с герба на Спинола и диви зверове. Ориенталска миниатюра върху капака на инкрустирана кутия. XIX век. Миниатюра (от лат. minium – миниум, използван при оформлението на ръкописи) в изобразителното изкуство са картини, скулптури и графични творби с малки форми, както и изкуството на създаването им.
Беноцо Гоцоли и Миниатюра · Миниатюра и Флорентински ренесанс ·
Медичи
Мèдичи (Medici) са древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия и Европа от XV век до XVIII век. От тяхпроизхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв X (1513–1521), папа Климент VII (1523–1534), папа Пий IV (1559–1565) и папа Лъв XI (1605), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547–1559) и Мария де Медичи (1600–1610). Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медичи, последният от династията. Със скромен произход и идващи от географския регион Муджело, Медичите са засвидетелствани поне от XII век. Дейностите на първите им поколения включват търговия, тъкачество, земеделие и само спорадично банкиране. Те обаче започват издигането си на власт благодарение на банкера Джовани ди Бичи, който натрупва голямо състояние с банката, която основава – Банката на Медичите. По този начин семейството придобива богатство и престиж с течение на времето, превръщайки се във финансист на най-влиятелните реалии на европейския политически пейзаж, дотолкова, че стават банкери на Папата и финансират компании като завладяването на Миланското херцогство от Франческо Сфорца и победата на Едуард IV от Англия във Войните на розите. Тази банка е най-голямата в Европа през XV век и улеснява издигането на Медичите до политическа власт във Флоренция, въпреки че те официално остават граждани, а не монарси до XVI век. Със сина на Джовани, Козимо, семейството получава де факто пълен контрол върху Република Флоренция, която след това се трансформира в благородническо достойнство, контролиращо първо Херцогство Флоренция, а след това и Великото херцогство Тоскана. През 1532 г. семейството придобива наследствената титла „херцог на Флоренция“. През 1569 г. херцогството е издигнато до Велико херцогство Тоскана след териториално разширение. Медичите управляват Великото херцогство от създаването му до 1737 г., след смъртта на Джан Гастоне де Медичи. Великото херцогство е свидетел на степен на икономически растеж при ранните велики херцози, но фалира по времето на Козимо III де Медичи (управлявал през 1670 – 1723 г.). Сестрата на Джан Гастоне, Анна Мария Луиза де Медичи, последният легитимен член на клона на великия херцог, сключва известния Семеен пакт с Хабсбург-Лотарингия, с който тя завещава огромното художествено и културно наследство на град Флоренция. Оцеляват два кадетски линии на фамилията до днес: Медичи ди Отаяно, принцове на Отавиано и херцози на Сарно, преселили се в Кралство Неапол през XVI век, иМедичи Торнакуинчи, бивши маркизи на Кастелина, останали в Тоскана.
Беноцо Гоцоли и Медичи · Медичи и Флорентински ренесанс ·
Врати на Рая
''„Вратите на Рая“'' – общ изглед Вратите на Рая (Porta del Paradiso) се наричат източните порти на баптистерия „Сан Джовани Батиста“ („Свети Йоан Кръстител“) във Флоренция.
Беноцо Гоцоли и Врати на Рая · Врати на Рая и Флорентински ренесанс ·
Джироламо Савонарола
Джироламо Савонарола (Girolamo Maria Francesco Matteo Savonarola) е италиански свещеник от Ордена на доминиканците, който се установява във Флоренция в последните години на държавника Лоренцо де Медичи и играе разрушителна роля за града като център на ренесансовото изкуство.
Беноцо Гоцоли и Джироламо Савонарола · Джироламо Савонарола и Флорентински ренесанс ·
Джорджо Вазари
Джорджо Вазари (Giorgio Vasari) е известен италиански биограф, живописец, архитект и писател от епохата на маниеризма.
Беноцо Гоцоли и Джорджо Вазари · Джорджо Вазари и Флорентински ренесанс ·
Евгений IV
Папа Евгений IV (Eugenius P.P. IV) роден Габриеле Кондулмер (Gabriele Condulmer) е глава на Римокатолическата църква от 1431 г.
Беноцо Гоцоли и Евгений IV · Евгений IV и Флорентински ренесанс ·
Люнет (архитектура)
релефна декорация, Хотелът на инвалидите, Париж Люнетът (lunette) в архитектурата и изобразителното изкуство е стенно поле, ограничено от арка във формата на полукръг или сегмент от кръга, и долната хоризонтална линия между двете и опори.
Беноцо Гоцоли и Люнет (архитектура) · Люнет (архитектура) и Флорентински ренесанс ·
Лувър
Лувърът (Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн.
Беноцо Гоцоли и Лувър · Лувър и Флорентински ренесанс ·
Лука Синьорели
Лука Синьорели (Luca Signorelli; * 1445, Кортона, † 16 октомври 1523, пак там), псевдоним на Лука д'Еджидио ди Вентура (Luca d'Egidio di Ventura), е италиански живописец от епохата на Ранния ренесанс, считан за един от най-големите ренесансови художници.
Беноцо Гоцоли и Лука Синьорели · Лука Синьорели и Флорентински ренесанс ·
Лоренцо Гиберти
Лоренцо Гиберти (Lorenzo Ghiberti) е италиански скулптор и ювелир от епохата на Ранния ренесанс.
Беноцо Гоцоли и Лоренцо Гиберти · Лоренцо Гиберти и Флорентински ренесанс ·
Лондон
Ло̀ндон (London) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Беноцо Гоцоли и Флорентински ренесанс са по-чести
- Какви са приликите между Беноцо Гоцоли и Флорентински ренесанс
Сравнение между Беноцо Гоцоли и Флорентински ренесанс
Беноцо Гоцоли има 85 връзки, докато Флорентински ренесанс има 306. Тъй като те са по-чести 26, индекса Jaccard е 6.65% = 26 / (85 + 306).
Препратки
Тази статия показва връзката между Беноцо Гоцоли и Флорентински ренесанс. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: