Прилики между Белградска крепост (Албания) и Стефан Душан
Белградска крепост (Албания) и Стефан Душан има 7 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Албания, Иван Александър, Втора българска държава, Византия, Душаново царство, Елена Българска.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Белградска крепост (Албания) и Първа българска държава · Първа българска държава и Стефан Душан ·
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
Албания и Белградска крепост (Албания) · Албания и Стефан Душан ·
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
Белградска крепост (Албания) и Иван Александър · Иван Александър и Стефан Душан ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
Белградска крепост (Албания) и Втора българска държава · Втора българска държава и Стефан Душан ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Белградска крепост (Албания) и Византия · Византия и Стефан Душан ·
Душаново царство
#пренасочване Сръбско царство.
Белградска крепост (Албания) и Душаново царство · Душаново царство и Стефан Душан ·
Елена Българска
Елена Срацимир (Јелена Бугарска) е кралица и първа царица на Душановото царство – съпруга на цар Стефан Душан и майка на цар Стефан Урош V. Сестра е на цар Иван Александър.
Белградска крепост (Албания) и Елена Българска · Елена Българска и Стефан Душан ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Белградска крепост (Албания) и Стефан Душан са по-чести
- Какви са приликите между Белградска крепост (Албания) и Стефан Душан
Сравнение между Белградска крепост (Албания) и Стефан Душан
Белградска крепост (Албания) има 21 връзки, докато Стефан Душан има 123. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 4.86% = 7 / (21 + 123).
Препратки
Тази статия показва връзката между Белградска крепост (Албания) и Стефан Душан. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: