Прилики между Беласишка битка и Битка при Сетина
Беласишка битка и Битка при Сетина има 15 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Прилеп (град), Охрид, Самуил, София, Тесалия, Македония (област), Иван Владислав, България, Българо-византийски войни, Беласица, Василий II (Византийска империя), Драч, Йоан Скилица.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Беласишка битка и Константинопол · Битка при Сетина и Константинопол ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Беласишка битка и Първа българска държава · Битка при Сетина и Първа българска държава ·
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Беласишка битка и Прилеп (град) · Битка при Сетина и Прилеп (град) ·
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Беласишка битка и Охрид · Битка при Сетина и Охрид ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Беласишка битка и Самуил · Битка при Сетина и Самуил ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Беласишка битка и София · Битка при Сетина и София ·
Тесалия
Тесалия е историко-географска област в Гърция и една от 13-те административни области.
Беласишка битка и Тесалия · Битка при Сетина и Тесалия ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Беласишка битка и Македония (област) · Битка при Сетина и Македония (област) ·
Иван Владислав
#пренасочване Йоан Владислав.
Беласишка битка и Иван Владислав · Битка при Сетина и Иван Владислав ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Беласишка битка и България · Битка при Сетина и България ·
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Беласишка битка и Българо-византийски войни · Битка при Сетина и Българо-византийски войни ·
Беласица
Беласица (Κερκίνη, Керк̀ини, Μπέλλες или Μπέλες, Б̀елес) е планина в областта Македония.
Беласица и Беласишка битка · Беласица и Битка при Сетина ·
Василий II (Византийска империя)
#пренасочване Василий II Българоубиец.
Беласишка битка и Василий II (Византийска империя) · Битка при Сетина и Василий II (Византийска империя) ·
Драч
Драч(Durrësi, Дуръс,Dyrrhachium, Дирахиум, Durazzo, Дурацо, Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг.
Беласишка битка и Драч · Битка при Сетина и Драч ·
Йоан Скилица
Йоан Скилица (Ἰωάννης Σκυλίτζης) е византийски историк от края на XI век.
Беласишка битка и Йоан Скилица · Битка при Сетина и Йоан Скилица ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Беласишка битка и Битка при Сетина са по-чести
- Какви са приликите между Беласишка битка и Битка при Сетина
Сравнение между Беласишка битка и Битка при Сетина
Беласишка битка има 69 връзки, докато Битка при Сетина има 32. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 14.85% = 15 / (69 + 32).
Препратки
Тази статия показва връзката между Беласишка битка и Битка при Сетина. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: