Балчик и Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Балчик и Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик

Балчик vs. Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик

Балчѝк е крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич. Средновековното българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик е съществувало по времето на Първата и Втората български държави.

Карвуна (средновековен град)

Карвуна е средновековен град в Добруджа.

Балчик и Карвуна (средновековен град) · Карвуна (средновековен град) и Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Балчик и Първа българска държава · Първа българска държава и Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик · Виж повече »

Старобългарско укрепено селище при Балчик

Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик е основано през VІІ в.

Балчик и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик и Старобългарско укрепено селище при Балчик · Виж повече »

Добруджа

До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).

Балчик и Добруджа · Добруджа и Средновековно българско укрепено селище на хълмовете Ехото и Магнолия в Балчик · Виж повече »