Балкански полуостров и Мизия
Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.
Разлика между Балкански полуостров и Мизия
Балкански полуостров vs. Мизия
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа. Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Прилики между Балкански полуостров и Мизия
Балкански полуостров и Мизия има 10 общи неща (в Юнионпедия): Косово, Одрин, Румъния, Сърбия, Стара планина, Сава (река), Северна Македония, Черно море, България, Дунав.
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Балкански полуостров и Косово · Косово и Мизия · Виж повече »
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Балкански полуостров и Одрин · Мизия и Одрин · Виж повече »
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Балкански полуостров и Румъния · Мизия и Румъния · Виж повече »
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Балкански полуостров и Сърбия · Мизия и Сърбия · Виж повече »
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Балкански полуостров и Стара планина · Мизия и Стара планина · Виж повече »
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Балкански полуостров и Сава (река) · Мизия и Сава (река) · Виж повече »
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Балкански полуостров и Северна Македония · Мизия и Северна Македония · Виж повече »
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Балкански полуостров и Черно море · Мизия и Черно море · Виж повече »
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Балкански полуостров и България · България и Мизия · Виж повече »
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Балкански полуостров и Дунав · Дунав и Мизия · Виж повече »
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Балкански полуостров и Мизия са по-чести
- Какви са приликите между Балкански полуостров и Мизия
Сравнение между Балкански полуостров и Мизия
Балкански полуостров има 115 връзки, докато Мизия има 54. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 5.92% = 10 / (115 + 54).
Препратки
Тази статия показва връзката между Балкански полуостров и Мизия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
