Съдържание
33 отношения: Кагю, Кадам, Кадампа, Китай, Пала (страна), Асанга, Наропа, Нагарджуна, Наланда, Нингма, Суматра, Ступа, Средновековие, Сарма (тибетски будизъм), Сидхарта Гаутама Буда, Трипитака, Тибет, Тибетски будизъм, Чандракирти, Шантидева, Махаяна, Марпа, Магадха, Индийски субконтинент, Будизъм, Бодхисатва, Бодхичита, Бенгалия, Гелуг, Дромтонпа, Дзонкапа, Лхаса, Лоджонг.
- Починали през 1054 година
- Родени през 982 година
Кагю
Традицията Кагю (тиб. bka'brgyud) е една от четирите основни школи на тибетския будизъм (другите три са Нингма, Сакя и Гелуг).
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Кагю
Кадам
Кадам или още Кадампа е традиция на тибетския будизъм принадлежаща към Махаяна.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Кадам
Кадампа
#виж Кадам.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Кадампа
Китай
Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Китай
Пала (страна)
Пала е древна страна в Мала Азия, разположена на северозапад от Хетското царство.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Пала (страна)
Асанга
Асанга, или още Арясанга, е изтъкнат Будистки учител – мислител, прочут с множество трудове, един от основателите на школата Йогачара и по-голям брат, или полубрат, на Васубандху.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Асанга
Наропа
Наропа (на санскрит: Naḍapāda) е индийски будистки Ваджраяна учител-йогин, учен (на санскрит: пандит) и монах, ученик на Тилопа и според различни източници брат или тантричен партньор на Нигума.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Наропа
Нагарджуна
Нагарджуна (नागार्जुन, „Сребърна змия“) е индийски будистки учител, смятан за един от най-значимите будистки философи.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Нагарджуна
Наланда
Нала̀нда е будистки университет и манастирски комплекс, съществувал през V—XII векове в Северна Индия, един от най-големите образователни центрове от онова време, в който са се обучавали, работили и преподавали много изтъкнати будистки философи от различни страни, и където са се събирали многобройни поклонници, най-старият университет в света.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Наланда
Нингма
Нингма е най-старата от четирите основни школи на тибетския будизъм (другите три са Кагю, Сакя и Гелуг).
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Нингма
Суматра
Суматра (Sumatra; Sumatera, на ачешки: Ruja, Sumatra) е 2-рия по големина остров в Малайския архипелаг, в състава на Индонезия и със своята площ от 473 481 km² е 6-ият по големина остров в света.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Суматра
Ступа
Бода в Непал Ступа (от санскрит – буквално „куп, насип“) е постройка с конусовиден или пирамидален силует – монументален обект на почит разпространен във всички будистки култури.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Ступа
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Средновековие
Сарма (тибетски будизъм)
Сарма (тибетски: གསར་མ, уайли: гсар ма) е термин в тибетския будизъм и обхваща появилите се през 11 век и по-късно „нови школи“ или „нови преводи“.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Сарма (тибетски будизъм)
Сидхарта Гаутама Буда
Първата проповед на Буда Шакямуни в Парка на елените Ишипатана, Сарнат, Утар Прадеш, Индия Сидхарта Гаутама Буда (सिद्धार्थ गौतम; пали: Сидхатха Готама) е индийски духовен учител, поставил началото на будизма.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Сидхарта Гаутама Буда
Трипитака
Трипитака Кореана – най-старият и най-пълен препис на будисткия канон, храмът Хаенса, Южна Корея, 13век Трипитака (на пали: Tipitaka), или „Трите Кошници“ са три големи сборника с различни групи учения: Виная, Сутра и Абидхарма, давани от историческия Буда Шакямуни в течение на четиридесет и петгодишния период от неговото просветление до самата му смърт, наричана от будистите Махапаринирвана.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Трипитака
Тибет
Знаме на Тибет между 1912 и 1950. Тази версия е въведена от тринадесетия Далай Лама през 1912. Тя още се използва от тибетското правителство в изгнание, но е забранена в Китайската народна република.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Тибет
Тибетски будизъм
Тибетският будизъм е целостта на будистката религиозна доктрина и съответните ѝ институции, характерни за Тибет и някои региони на Хималаите, включително Монголия и Русия, северната част на Непал, Бутан и Индия (особено в Аруначал Прадеш, Ладак, Дарамсала, Лахаул и Спити в Химачал Прадеш и Сиким).
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Тибетски будизъм
Чандракирти
Чандракирти (около 600 – 650 г.) е учен и преподавател в индийския Будистки Университет Наланда.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Чандракирти
Шантидева
Шантидева е изтъкнат индийски будистки учител от 8 век – учен от университета Наланда, философ, привърженик на школата Мадхямака и реализиран майстор, почитан като един от 84-те махасидхи.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Шантидева
Махаяна
Махаяна (санскрит: महायान, „голяма колесница“ или широк път) е вторият голям дял или колесница (яна) в будизма.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Махаяна
Марпа
Марпа Чьокий Лодро (1012 – 1097), известен като Марпа Лоцава (преводача) е носител на приемствеността на линията Кагю на Ваджраяна.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Марпа
Магадха
Магадха (मगध) е древноиндийско царство в южната част на Бихар, считана за една 16-те „велики държави“ на Древна Индия.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Магадха
Индийски субконтинент
Индийският субконтинент е полуостровен регион, в Южна Азия.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Индийски субконтинент
Будизъм
Стоящият Буда. (I—II век) Будизмът (बुद्ध धर्म,, пали बुद्ध धम्म, „Учение на Пробудения“) е религиозно-философска система (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на Сидхарта Гаутама, често наричан Буда.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Будизъм
Бодхисатва
В будизма бодхисатва (санскрит: बोधिसत्त्व, бодхисатва; пали: बोधिसत्त, бодхисатта) се превежда както като просветлено (бодхи) отношение (саттва), а също и същество на просветлението и означава „героично-мислещ човек (сатва) за просветление (бодхи)“.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Бодхисатва
Бодхичита
В будизма бодхичи́та (санскрит: बोधिचित्त, кит.: 菩提心, putixin; яп. bodaishin, тибетски:བྱང་ཆུབ་ཀྱི་སེམས་,: byang chub kyi sems, jang chub sem, монголски: бодь сэтгэл) – „просветлен ум“, който се стреми към просветление и състрадание към всички живи същества.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Бодхичита
Бенгалия
Бенгалия или Бенгал (বাংলা) е исторически и географски регион в североизточната част на Индийския субконтинент на върха на Бенгалския залив.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Бенгалия
Гелуг
#виж Гелугпа.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Гелуг
Дромтонпа
#виж Дромтон.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Дромтонпа
Дзонкапа
#виж Дже Цонкапа.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Дзонкапа
Лхаса
Лха̀са (на тибетски: ལྷ་ས; 拉薩; на пинин: Lhāsà) е град и градски окръг в Тибетския автономен регион на КНР.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Лхаса
Лоджонг
Лоджонг (བློ་སྦྱོང་, буквално „тренировка на ума“ или „трансформация на ума“) са будистки учения, въведени в Тибет от Джово Атиша, насочени върху практиката на развиване на бодхичита и особено на относителната бодхичита, по-специално „разменянето на себе си с другите“.
Виж Атиша Дипанкара Шриджняна и Лоджонг
Вижте също
Починали през 1054 година
- Атиша Дипанкара Шриджняна
- Кунигунда от Алтдорф
- Ламберт II (Льовен)
- Лъв IX
- Ярослав I
Родени през 982 година
- Атиша Дипанкара Шриджняна