По-бързо от браузъра!Прилики между Атила и Хунска държава
Атила и Хунска държава има 14 общи неща (в Юнионпедия): Панония, Арнегиск, Руа, Тиса, Мундзук, Мизия, Ирник, Битка при Утус, Бледа, Вит, Дунав, Денгизих, Европа, Елак.
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Атила и Панония · Панония и Хунска държава ·
Арнегиск
Арнегиск (Arnegisclus, † 447) е византийски военачалник ''magister militum per Thracias'' на Източната Римска империя през 447 г.
Арнегиск и Атила · Арнегиск и Хунска държава ·
Руа
Ругила или Руа (Rugila, Rua, Ruga, Ruhas, Rona) e от ок.
Атила и Руа · Руа и Хунска държава ·
Тиса
Карта на река Тиса и нейния водосборен басейн Тиса (Тиса; Tisa; Tisza; Tisa; Tisa) е голяма река в Европа, протичаща по територията на Украйна (Закарпатска област), Румъния (окръг Марамуреш), Словакия (Кошицки край), Унгария (области Саболч-Сатмар-Берег, Боршод-Абауй-Земплен, Хайду-Бихар, Хевеш, Яс-Надкун-Солнок, Бач-Кишкун и Чонград) и Сърбия (автономен край Войводина), ляв приток на Дунав.
Атила и Тиса · Тиса и Хунска държава ·
Мундзук
Мунджук e владетел на Хунската държава.
Атила и Мундзук · Мундзук и Хунска държава ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Атила и Мизия · Мизия и Хунска държава ·
Ирник
Ирник (известен още като: Ирна, Ернах, Керемек, Ернак, Хернах) е легендарен прабългарски владетел, записан втори поред в т.
Атила и Ирник · Ирник и Хунска държава ·
Битка при Утус
Битката при Утус или Битката при Вит се провежда 447 г.
Атила и Битка при Утус · Битка при Утус и Хунска държава ·
Бледа
Бледа (Βλήδας; Bleda; * 390; † 445) e крал на хуните.
Атила и Бледа · Бледа и Хунска държава ·
Вит
Вит (в античността наричана от траките Артаня, а от римляните) е река в Северна България, област Ловеч – общини Тетевен и Луковит и област Плевен – общини Долни Дъбник, Плевен, Долна Митрополия и Гулянци, десен приток на река Дунав.
Атила и Вит · Вит и Хунска държава ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Атила и Дунав · Дунав и Хунска държава ·
Денгизих
Денгизих(Dengizich, Dengesich, Denghizik), Хурса (Hursa) или Тингиз (Tingiz; Δεγγιζίχ по Приск, 468 или 469 г.) е хунски владетел.
Атила и Денгизих · Денгизих и Хунска държава ·
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Атила и Европа · Европа и Хунска държава ·
Елак
Елак (Ellac, Elac, Ellak; * 425; † 454 / 455, р. Недао, Панония), също Илак (Illak), е хунски владетел (453 – 454 / 455).
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Атила и Хунска държава са по-чести
- Какви са приликите между Атила и Хунска държава
Сравнение между Атила и Хунска държава
Атила има 101 връзки, докато Хунска държава има 43. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 9.72% = 14 / (101 + 43).
Препратки
Тази статия показва връзката между Атила и Хунска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
