Атила и Вестготи

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Атила и Вестготи

Атила vs. Вестготи

Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи. Корона на вестготите (653 – 672), намерена в Испания. Национален археологически музей на Испания Вестготите, наричани също визиготи (Visigothi, Tervingi, Wisigothi, Vesi, Visi, Wesi, Wisi), което буквално означава западни готи, са един от двата клона на готите, наред с остготите, сиреч източните готи.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Атила и Константинопол · Вестготи и Константинопол · Виж повече »

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Атила и Панония · Вестготи и Панония · Виж повече »

Аларих I

АларихI (Alarich I., лат.: Alaricus; * около 370 г. на остров Пойке; † 410 г. при Косенца, Калабрия, Италия) е първият със сигурност известен крал на вестготите (визиготите), управлявал от 395 до 410 г., и първият герман, превзел Рим.

Аларих I и Атила · Аларих I и Вестготи · Виж повече »

Амиан Марцелин

Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353 – 378.

Амиан Марцелин и Атила · Амиан Марцелин и Вестготи · Виж повече »

Рим

Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.

Атила и Рим · Вестготи и Рим · Виж повече »

Римска империя

Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.

Атила и Римска империя · Вестготи и Римска империя · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Атила и София · Вестготи и София · Виж повече »

Тулуза

''Капитолият'', сградата на общината в Тулуза, построена през 18 век Тулуза (Toulouse, Тулуз; Tolosa) е град в Югозападна Франция с население около 466 297 души и 1 312 304 души за градската агломерация (2014).

Атила и Тулуза · Вестготи и Тулуза · Виж повече »

Термопили

Изглед от прохода Термопили от района на Фокийската стена. В древността бреговата линия е била много по-близо до планината Шепард, 1923 г. Изобразена е бреговата линия към 480 г. Пр. Хр. Съвременната брегова линия, изместена навътре в залива от наносите на Сперхей е дадена с пунктир. Спътникова снимка: река Сперхей, минаваща през Термопилите, е маркирана със синьо Горещият минерален извор, който в древността е образувал блато. В дъното се виждат съвременни сгради на минералните бани Бронзово изображение на Брен от френски боен кораб от 18-19 век Атанасиос Дякос Карта на военните действия в 1941 г. Термопили (на старогръцки и катаревуса: Θερμοπύλαι, произнасяно съответно Термопюлай и Термопиле, на новогръцки димотики: Θερμοπύλες, Термопилес, в превод Горещи врати) е името на теснина между Егейско море и планинския масив Калидромо в Гърция на около 200 километра северозападно от Атина.

Атила и Термопили · Вестготи и Термопили · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Атила и Мизия · Вестготи и Мизия · Виж повече »

Балкански полуостров

Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.

Атила и Балкански полуостров · Балкански полуостров и Вестготи · Виж повече »

Византийска империя

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.

Атила и Византийска империя · Вестготи и Византийска империя · Виж повече »

Галия

Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.

Атила и Галия · Вестготи и Галия · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Атила и Дунав · Вестготи и Дунав · Виж повече »

Едуард Гибън

Едуард Гибън (Edward Gibbon) е сред най-известните в света английски историци.

Атила и Едуард Гибън · Вестготи и Едуард Гибън · Виж повече »

Йорданес

Йорданес е остготски историк от 6 век, живял в Мизия.

Атила и Йорданес · Вестготи и Йорданес · Виж повече »