Прилики между Атила и Българо-византийски войни
Атила и Българо-византийски войни има 15 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Панония, Армения, Ниш, Равена, Сремска Митровица, София, Термопили, Унгария, Черно море, Мизия, Западна Европа, Белград, Византийска империя, Дунав.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Атила и Константинопол · Българо-византийски войни и Константинопол ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Атила и Панония · Българо-византийски войни и Панония ·
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Армения и Атила · Армения и Българо-византийски войни ·
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Атила и Ниш · Българо-византийски войни и Ниш ·
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Атила и Равена · Българо-византийски войни и Равена ·
Сремска Митровица
Сремска Митровица (Сремска Митровица) е град в Сърбия, автономна област Войводина, административен център на Сремски окръг и община Град Сремска Митровица.
Атила и Сремска Митровица · Българо-византийски войни и Сремска Митровица ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Атила и София · Българо-византийски войни и София ·
Термопили
Изглед от прохода Термопили от района на Фокийската стена. В древността бреговата линия е била много по-близо до планината Шепард, 1923 г. Изобразена е бреговата линия към 480 г. Пр. Хр. Съвременната брегова линия, изместена навътре в залива от наносите на Сперхей е дадена с пунктир. Спътникова снимка: река Сперхей, минаваща през Термопилите, е маркирана със синьо Горещият минерален извор, който в древността е образувал блато. В дъното се виждат съвременни сгради на минералните бани Бронзово изображение на Брен от френски боен кораб от 18-19 век Атанасиос Дякос Карта на военните действия в 1941 г. Термопили (на старогръцки и катаревуса: Θερμοπύλαι, произнасяно съответно Термопюлай и Термопиле, на новогръцки димотики: Θερμοπύλες, Термопилес, в превод Горещи врати) е името на теснина между Егейско море и планинския масив Калидромо в Гърция на около 200 километра северозападно от Атина.
Атила и Термопили · Българо-византийски войни и Термопили ·
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Атила и Унгария · Българо-византийски войни и Унгария ·
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Атила и Черно море · Българо-византийски войни и Черно море ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Атила и Мизия · Българо-византийски войни и Мизия ·
Западна Европа
Западна Европа Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.
Атила и Западна Европа · Българо-византийски войни и Западна Европа ·
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Атила и Белград · Белград и Българо-византийски войни ·
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Атила и Византийска империя · Българо-византийски войни и Византийска империя ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Атила и Българо-византийски войни са по-чести
- Какви са приликите между Атила и Българо-византийски войни
Сравнение между Атила и Българо-византийски войни
Атила има 101 връзки, докато Българо-византийски войни има 315. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 3.61% = 15 / (101 + 315).
Препратки
Тази статия показва връзката между Атила и Българо-византийски войни. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: