По-бързо от браузъра!Прилики между Аспарух и Плисковско-преславска култура
Аспарух и Плисковско-преславска култура има 5 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Несебър, Македония (област), Варна, Добруджа.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Аспарух и Първа българска държава · Плисковско-преславска култура и Първа българска държава ·
Несебър
---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.
Аспарух и Несебър · Несебър и Плисковско-преславска култура ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Аспарух и Македония (област) · Македония (област) и Плисковско-преславска култура ·
Варна
Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.
Аспарух и Варна · Варна и Плисковско-преславска култура ·
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Аспарух и Добруджа · Добруджа и Плисковско-преславска култура ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Аспарух и Плисковско-преславска култура са по-чести
- Какви са приликите между Аспарух и Плисковско-преславска култура
Сравнение между Аспарух и Плисковско-преславска култура
Аспарух има 55 връзки, докато Плисковско-преславска култура има 73. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 3.91% = 5 / (55 + 73).
Препратки
Тази статия показва връзката между Аспарух и Плисковско-преславска култура. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
