Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Аспарух и Кубер

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Аспарух и Кубер

Аспарух vs. Кубер

Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България. Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.

Прилики между Аспарух и Кубер

Аспарух и Кубер има 8 общи неща (в Юнионпедия): Кубрат, Първа българска държава, Стара Велика България, Тервел, Македония (област), Византия, Вознесенски археологически комплекс, Дуло.

Кубрат

Кубра̀т (или Кроват, Курт, Хор Бат, Куврат, Курдбард, Χουβρατις, Κροβατον, Κουβρατος) е владетел от рода Дуло, вожд на племето уногондури,Голяма енциклопедия България, том 7, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, с.

Аспарух и Кубрат · Кубер и Кубрат · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Аспарух и Първа българска държава · Кубер и Първа българска държава · Виж повече »

Стара Велика България

alt.

Аспарух и Стара Велика България · Кубер и Стара Велика България · Виж повече »

Тервел

Тѐрвел e вторият владетел на България.

Аспарух и Тервел · Кубер и Тервел · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Аспарух и Македония (област) · Кубер и Македония (област) · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Аспарух и Византия · Византия и Кубер · Виж повече »

Вознесенски археологически комплекс

Вознесенският археологически комплекс е археологически обект от VІІ век с неизяснено предназначение на днешната територия на град Запорожие, Украйна.

Аспарух и Вознесенски археологически комплекс · Вознесенски археологически комплекс и Кубер · Виж повече »

Дуло

Ду̀ло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите.

Аспарух и Дуло · Дуло и Кубер · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Аспарух и Кубер

Аспарух има 55 връзки, докато Кубер има 43. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 8.16% = 8 / (55 + 43).

Препратки

Тази статия показва връзката между Аспарух и Кубер. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: