Прилики между Аспарух и Византийско-български договор (716)
Аспарух и Византийско-български договор (716) има 7 общи неща (в Юнионпедия): Константин IV Погонат, Първа българска държава, Стара планина, Тракия, Тервел, Хан (титла), Марица.
Константин IV Погонат
Константин IV (Κωνσταντίνος Δ') е византийски император от 668 до смъртта си през 685 година.
Аспарух и Константин IV Погонат · Византийско-български договор (716) и Константин IV Погонат ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Аспарух и Първа българска държава · Византийско-български договор (716) и Първа българска държава ·
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
Аспарух и Стара планина · Византийско-български договор (716) и Стара планина ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Аспарух и Тракия · Византийско-български договор (716) и Тракия ·
Тервел
Тѐрвел e вторият владетел на България.
Аспарух и Тервел · Византийско-български договор (716) и Тервел ·
Хан (титла)
Хан е владетелска титла, произлизаща от Централна Азия и разпространена най-вече сред монголите и тюрките.
Аспарух и Хан (титла) · Византийско-български договор (716) и Хан (титла) ·
Марица
Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур. Meriç, Мерич, други антични имена: Хебрус, Хебър и Евър) е река в Южна България – минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково.
Аспарух и Марица · Византийско-български договор (716) и Марица ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Аспарух и Византийско-български договор (716) са по-чести
- Какви са приликите между Аспарух и Византийско-български договор (716)
Сравнение между Аспарух и Византийско-български договор (716)
Аспарух има 55 връзки, докато Византийско-български договор (716) има 29. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 8.33% = 7 / (55 + 29).
Препратки
Тази статия показва връзката между Аспарух и Византийско-български договор (716). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: