Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Асеневци и Стефан Душан

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Асеневци и Стефан Душан

Асеневци vs. Стефан Душан

313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г. Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.

Прилики между Асеневци и Стефан Душан

Асеневци и Стефан Душан има 9 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Първа българска държава, Самуил, Тертеровци, Иван Асен II, България, БАН, Втора българска държава, Византия.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Асеневци и Константинопол · Константинопол и Стефан Душан · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Асеневци и Първа българска държава · Първа българска държава и Стефан Душан · Виж повече »

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Асеневци и Самуил · Самуил и Стефан Душан · Виж повече »

Тертеровци

Герб на Тертеровата династия България по време на управлението на Георги I Тертер. Тертерова династия Тертеровците (Тертер, Terterids, Terterovtsi) са българска царска династия с кумански произход (по линия на рода Тертероба) от края на XIII и началото на XIV век, странична линия на династията Асеневци, която управлява по времето на Втората българска държава между 1280 и 1292 г.

Асеневци и Тертеровци · Стефан Душан и Тертеровци · Виж повече »

Иван Асен II

Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.

Асеневци и Иван Асен II · Иван Асен II и Стефан Душан · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Асеневци и България · България и Стефан Душан · Виж повече »

БАН

#виж Българска академия на науките.

Асеневци и БАН · БАН и Стефан Душан · Виж повече »

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Асеневци и Втора българска държава · Втора българска държава и Стефан Душан · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Асеневци и Византия · Византия и Стефан Душан · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Асеневци и Стефан Душан

Асеневци има 72 връзки, докато Стефан Душан има 123. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 4.62% = 9 / (72 + 123).

Препратки

Тази статия показва връзката между Асеневци и Стефан Душан. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:

Хей! Ние сме на Facebook сега! »