Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Асеневци и Средновековна българска армия

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Асеневци и Средновековна българска армия

Асеневци vs. Средновековна българска армия

313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г. Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство.

Прилики между Асеневци и Средновековна българска армия

Асеневци и Средновековна българска армия има 14 общи неща (в Юнионпедия): Калоян, Константинопол, Първа българска държава, Петър I (България), Самуил, Симеон I, Цар, Иван Асен I, Иван Асен II, Жофроа дьо Вилардуен, България, Борил, Втора българска държава, Византия.

Калоян

Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.

Асеневци и Калоян · Калоян и Средновековна българска армия · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Асеневци и Константинопол · Константинопол и Средновековна българска армия · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Асеневци и Първа българска държава · Първа българска държава и Средновековна българска армия · Виж повече »

Петър I (България)

Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.

Асеневци и Петър I (България) · Петър I (България) и Средновековна българска армия · Виж повече »

Самуил

Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.

Асеневци и Самуил · Самуил и Средновековна българска армия · Виж повече »

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Асеневци и Симеон I · Симеон I и Средновековна българска армия · Виж повече »

Цар

Цар е монархическа титла, използвана предимно от българските, сръбските и руските монарси в периода ІХ-ХХ век.

Асеневци и Цар · Средновековна българска армия и Цар · Виж повече »

Иван Асен I

Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.

Асеневци и Иван Асен I · Иван Асен I и Средновековна българска армия · Виж повече »

Иван Асен II

Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.

Асеневци и Иван Асен II · Иван Асен II и Средновековна българска армия · Виж повече »

Жофроа дьо Вилардуен

Жофроа дьо Вилардуен (Geoffroi de Villehardouin/Ville-Hardouin - ст.фр.) (ок.1150 – 1212/1218) е едър френски феодал, сеньор на Вилардуен, маршал на Шампан (1185 – 1202), маршал на Латинска Романия от 1204 г., един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход, автор на хрониката „Завладяването на Константинопол“, син на Вилен дьо Вилардуен (ок.1115 – ок.1170) и Дамерун (ок.1120 – след 1183), чичо на Жофроа I дьо Вилардуен – княз на Ахейското княжество.

Асеневци и Жофроа дьо Вилардуен · Жофроа дьо Вилардуен и Средновековна българска армия · Виж повече »

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Асеневци и България · България и Средновековна българска армия · Виж повече »

Борил

Борѝл е цар на България от 1207 до 1218 г.

Асеневци и Борил · Борил и Средновековна българска армия · Виж повече »

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Асеневци и Втора българска държава · Втора българска държава и Средновековна българска армия · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Асеневци и Византия · Византия и Средновековна българска армия · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Асеневци и Средновековна българска армия

Асеневци има 72 връзки, докато Средновековна българска армия има 145. Тъй като те са по-чести 14, индекса Jaccard е 6.45% = 14 / (72 + 145).

Препратки

Тази статия показва връзката между Асеневци и Средновековна българска армия. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: