Прилики между Асеневци и Списък на българо-византийските битки
Асеневци и Списък на българо-византийските битки има 8 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Самуил, Симеон I, Михаил II Асен, Иван Асен I, Иван Асен II, България, Втора българска държава.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Асеневци и Първа българска държава · Първа българска държава и Списък на българо-византийските битки ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Асеневци и Самуил · Самуил и Списък на българо-византийските битки ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Асеневци и Симеон I · Симеон I и Списък на българо-византийските битки ·
Михаил II Асен
Михаѝл II Асѐн е български цар от 1246 до 1256 г.
Асеневци и Михаил II Асен · Михаил II Асен и Списък на българо-византийските битки ·
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Асеневци и Иван Асен I · Иван Асен I и Списък на българо-византийските битки ·
Иван Асен II
Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.
Асеневци и Иван Асен II · Иван Асен II и Списък на българо-византийските битки ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Асеневци и България · България и Списък на българо-византийските битки ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
Асеневци и Втора българска държава · Втора българска държава и Списък на българо-византийските битки ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Асеневци и Списък на българо-византийските битки са по-чести
- Какви са приликите между Асеневци и Списък на българо-византийските битки
Сравнение между Асеневци и Списък на българо-византийските битки
Асеневци има 72 връзки, докато Списък на българо-византийските битки има 92. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 4.88% = 8 / (72 + 92).
Препратки
Тази статия показва връзката между Асеневци и Списък на българо-византийските битки. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: