Прилики между Асеневци и Образуване на българската народност
Асеневци и Образуване на българската народност има 7 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Самуил, Тертеровци, Шишмановци, България, Втора българска държава, Византия.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Асеневци и Първа българска държава · Образуване на българската народност и Първа българска държава ·
Самуил
Самуѝл (на старобългарски) е български цар, управлявал България от 997 г.
Асеневци и Самуил · Образуване на българската народност и Самуил ·
Тертеровци
Герб на Тертеровата династия България по време на управлението на Георги I Тертер. Тертерова династия Тертеровците (Тертер, Terterids, Terterovtsi) са българска царска династия с кумански произход (по линия на рода Тертероба) от края на XIII и началото на XIV век, странична линия на династията Асеневци, която управлява по времето на Втората българска държава между 1280 и 1292 г.
Асеневци и Тертеровци · Образуване на българската народност и Тертеровци ·
Шишмановци
Герб на стражата на цар Иван Шишман, нарисуван от анонимен арабски пътешественик Шишмановците са средновековна българска династия от времето на Второто българско царство, чиито представители управляват от Търново в периода 1323 – 1393 г.
Асеневци и Шишмановци · Образуване на българската народност и Шишмановци ·
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Асеневци и България · България и Образуване на българската народност ·
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
Асеневци и Втора българска държава · Втора българска държава и Образуване на българската народност ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Асеневци и Византия · Византия и Образуване на българската народност ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Асеневци и Образуване на българската народност са по-чести
- Какви са приликите между Асеневци и Образуване на българската народност
Сравнение между Асеневци и Образуване на българската народност
Асеневци има 72 връзки, докато Образуване на българската народност има 98. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 4.12% = 7 / (72 + 98).
Препратки
Тази статия показва връзката между Асеневци и Образуване на българската народност. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: