Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Инсталирай
По-бързо от браузъра!
 

Апоскеп и Герман (дем Преспа)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Апоскеп и Герман (дем Преспа)

Апоскеп vs. Герман (дем Преспа)

А̀поскеп или понякога Апоскепо (Απόσκεπος, Апоскепос) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур (Кастория), област Западна Македония. Гѐрман (Άγιος Γερμανός, Агиос Германос, до 1926 година Γέρμαν, Герман) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Прилики между Апоскеп и Герман (дем Преспа)

Апоскеп и Герман (дем Преспа) има 16 общи неща (в Юнионпедия): La Macédoine et sa Population Chrétienne, Константинопол, Петър Христов Германчето, Македония. Етнография и статистика, Македоно-одринско опълчение, Междусъюзническа война, Западна Македония, Българска екзархия, Балканска война, Боривое Милоевич, Васил Кънчов, Васил Чекаларов, Гражданска война в Гърция, Димитър Мишев (публицист), Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника, Лерин.

La Macédoine et sa Population Chrétienne

La Macédoine et sa Population Chrétienne (в превод на български „Македония и нейното християнско население“) e книга, отпечатана на френски език в 1905 година в Париж.

La Macédoine et sa Population Chrétienne и Апоскеп · La Macédoine et sa Population Chrétienne и Герман (дем Преспа) · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Апоскеп и Константинопол · Герман (дем Преспа) и Константинопол · Виж повече »

Петър Христов Германчето

Петър (петре) Христов Дамовски (Дамевски), наричан Германчето, Гермов и Преспански, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Апоскеп и Петър Христов Германчето · Герман (дем Преспа) и Петър Христов Германчето · Виж повече »

Македония. Етнография и статистика

„Македония.

Апоскеп и Македония. Етнография и статистика · Герман (дем Преспа) и Македония. Етнография и статистика · Виж повече »

Македоно-одринско опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Апоскеп и Македоно-одринско опълчение · Герман (дем Преспа) и Македоно-одринско опълчение · Виж повече »

Междусъюзническа война

Междусъюзническата или Втората балканска война е въоръжен конфликт между България, от една страна, и Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния и Османската империя, от друга, през лятото на 1913 година.

Апоскеп и Междусъюзническа война · Герман (дем Преспа) и Междусъюзническа война · Виж повече »

Западна Македония

Западна Македония (Δυτική Μακεδονία) е една от 13-те области (περιφέριες) на Република Гърция.

Апоскеп и Западна Македония · Герман (дем Преспа) и Западна Македония · Виж повече »

Българска екзархия

Българската екзархия е върховна национална организация на Българската православна църква, учредена с ферман на султан Абдул Азис от 27 февруари 1870 година.

Апоскеп и Българска екзархия · Българска екзархия и Герман (дем Преспа) · Виж повече »

Балканска война

Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.

Апоскеп и Балканска война · Балканска война и Герман (дем Преспа) · Виж повече »

Боривое Милоевич

Боривое Ж.

Апоскеп и Боривое Милоевич · Боривое Милоевич и Герман (дем Преспа) · Виж повече »

Васил Кънчов

Васил Иванов Кънчов е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония.

Апоскеп и Васил Кънчов · Васил Кънчов и Герман (дем Преспа) · Виж повече »

Васил Чекаларов

Васил Христов Чекаларов или Чакаларов с псевдоним Равашол е български революционер, главен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско.

Апоскеп и Васил Чекаларов · Васил Чекаларов и Герман (дем Преспа) · Виж повече »

Гражданска война в Гърция

Гражданската война в Гърция (Ελληνικός Εμφύλιος Πόλεμος) е първият голям въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война, продължил от 1946 до 1949 г.

Апоскеп и Гражданска война в Гърция · Герман (дем Преспа) и Гражданска война в Гърция · Виж повече »

Димитър Мишев (публицист)

Димитър Мишев Димитров с псевдоним Бранков е български книжовник, публицист и политик, дългогодишен секретар на Българската екзархия, действителен член на Българската академия на науките.

Апоскеп и Димитър Мишев (публицист) · Герман (дем Преспа) и Димитър Мишев (публицист) · Виж повече »

Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника

„Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ (Ethnographie des Vilayets d'Andrinople, de Monastir et de Salonique) e статистика, отпечатана на френски език в 1878 година в Цариград като подлистник на излизащия там вестник „Курие д'Ориан“, а по-късно като отделна брошура.

Апоскеп и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника · Герман (дем Преспа) и Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника · Виж повече »

Лерин

Леринското поле с град Лерин поглед на изток Лѐрин (Флорина, Follorina, Фолорина) е град в Егейска Македония, Гърция.

Апоскеп и Лерин · Герман (дем Преспа) и Лерин · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Апоскеп и Герман (дем Преспа)

Апоскеп има 86 връзки, докато Герман (дем Преспа) има 56. Тъй като те са по-чести 16, индекса Jaccard е 11.27% = 16 / (86 + 56).

Препратки

Тази статия показва връзката между Апоскеп и Герман (дем Преспа). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:

Хей! Ние сме на Facebook сега! »