Анастасий I (Византийска империя) и Прабългарите през 5-6 век

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Анастасий I (Византийска империя) и Прабългарите през 5-6 век

Анастасий I (Византийска империя) vs. Прабългарите през 5-6 век

Флавий Анастасий (Flavius Anastasius) e източноримски (византийски) император от 11 април 491 до 9/10 юли 518 г. Прабългарите през 5-6 век са разделени на две големи групи — кутригури, западно от река Дон, и утигури, източно от нея.

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Анастасий I (Византийска империя) и Константинопол · Константинопол и Прабългарите през 5-6 век · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Анастасий I (Византийска империя) и Тракия · Прабългарите през 5-6 век и Тракия · Виж повече »

Черно море

Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.

Анастасий I (Византийска империя) и Черно море · Прабългарите през 5-6 век и Черно море · Виж повече »

Юстин I

Флавий Юстин (Flavius Iustinus), познат като Юстин I, е император на Византия (518 – 527), който полага началото на нова династия (Юстинианова династия).

Анастасий I (Византийска империя) и Юстин I · Прабългарите през 5-6 век и Юстин I · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Анастасий I (Византийска империя) и Мизия · Мизия и Прабългарите през 5-6 век · Виж повече »

Зенон (Византийска империя)

Флавий Зенон (Flavius Zeno; Ζήνων) е един от най-видните ранни източноримски императори.

Анастасий I (Византийска империя) и Зенон (Византийска империя) · Зенон (Византийска империя) и Прабългарите през 5-6 век · Виж повече »

Виталиан (военачалник)

Карта на Тракия, местата по време на бунта на Виталиан Виталиан (Flavius Vitalianus,; † юли 520 в Константинопол) е византийски военачалник, magister militum per Thracias, оглавил два бунта срещу централното правителство, обявявайки се за император.

Анастасий I (Византийска империя) и Виталиан (военачалник) · Виталиан (военачалник) и Прабългарите през 5-6 век · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Анастасий I (Византийска империя) и Дунав · Дунав и Прабългарите през 5-6 век · Виж повече »