Прилики между Алусиан и Въстание на Петър Делян
Алусиан и Въстание на Петър Делян има 5 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Петър Делян, Островска битка, Солун, Михаил IV Пафлагон.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Алусиан и Първа българска държава · Въстание на Петър Делян и Първа българска държава ·
Петър Делян
Пѐтър Делян е български цар в периода 1040 – 1041 г.
Алусиан и Петър Делян · Въстание на Петър Делян и Петър Делян ·
Островска битка
Битката при Острово между византийските и българските войски се провежда в 1041 г.
Алусиан и Островска битка · Въстание на Петър Делян и Островска битка ·
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Алусиан и Солун · Въстание на Петър Делян и Солун ·
Михаил IV Пафлагон
Михаил IV Пафлагон (Μιχαήλ Δ΄ Παφλαγών; * 1010; † 10 декември 1041) е византийски император (василевс) от 11 април 1034 до 10 декември 1041.
Алусиан и Михаил IV Пафлагон · Въстание на Петър Делян и Михаил IV Пафлагон ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Алусиан и Въстание на Петър Делян са по-чести
- Какви са приликите между Алусиан и Въстание на Петър Делян
Сравнение между Алусиан и Въстание на Петър Делян
Алусиан има 47 връзки, докато Въстание на Петър Делян има 26. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 6.85% = 5 / (47 + 26).
Препратки
Тази статия показва връзката между Алусиан и Въстание на Петър Делян. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: