Алатей и Битка при Адрианопол (378)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Алатей и Битка при Адрианопол (378)

Алатей vs. Битка при Адрианопол (378)

Алатей (Alatheus; ?– 387) е остготски (гревтунгски) херцог и военачалник. Битката при Адрианопол на 9 август 378 г.

Алавив

Алавив (Alavivus) е вожд, крал на тервингите (вестготите) 350 – 369 г.

Алавив и Алатей · Алавив и Битка при Адрианопол (378) · Виж повече »

Римската империя

#виж Римска империя.

Алатей и Римската империя · Битка при Адрианопол (378) и Римската империя · Виж повече »

Сафракс

Сафракс (Saphrax; + ок. 400 г.) е остготски владетел и пълководец след смъртта на крал Витимир през 376 г.

Алатей и Сафракс · Битка при Адрианопол (378) и Сафракс · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Алатей и Тракия · Битка при Адрианопол (378) и Тракия · Виж повече »

Теодосий I

Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.

Алатей и Теодосий I · Битка при Адрианопол (378) и Теодосий I · Виж повече »

Фритигерн

Фритигерн (Fritigern, Fritigernus, Frithugarnis; * първата половина на 4 век, † ок. 382) е тервингски (вестготски) съдия и военачалник.

Алатей и Фритигерн · Битка при Адрианопол (378) и Фритигерн · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Алатей и Мизия · Битка при Адрианопол (378) и Мизия · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Алатей и Дунав · Битка при Адрианопол (378) и Дунав · Виж повече »