Алавив и Профутур

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Алавив и Профутур

Алавив vs. Профутур

Алавив (Alavivus) е вожд, крал на тервингите (вестготите) 350 – 369 г. Профутур (Profuturus) е генерал (magister militum) на Източната Римска империя през 4 век.

Армения

Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.

Алавив и Армения · Армения и Профутур · Виж повече »

Ад Салицес

Карта на Малка Скития с Ад Салицес Военна кампания, 377 г. Ад Салицес (Ad Salices) е малък римски град в римската провинция Долна Мизия.

Ад Салицес и Алавив · Ад Салицес и Профутур · Виж повече »

Адрианопол

#виж Одрин.

Адрианопол и Алавив · Адрианопол и Профутур · Виж повече »

Амиан Марцелин

Амиан Марцелин (Ammianus Marcellinus) е римски историк, автор на исторически труд, обхващащ периода 353 – 378.

Алавив и Амиан Марцелин · Амиан Марцелин и Профутур · Виж повече »

Рикомер (консул 384 г.)

Флавий Рикомер (Flavius Richomeres; Richomer) е франк, политик и военен на Римската империя през 4 век.

Алавив и Рикомер (консул 384 г.) · Профутур и Рикомер (консул 384 г.) · Виж повече »

Траян (генерал)

Траян (Traianus; † 9 август 378, Адрианопол) е римски военачалник при император Валент, паднал убит в битката при Адрианопол.

Алавив и Траян (генерал) · Профутур и Траян (генерал) · Виж повече »

Тракия

Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.

Алавив и Тракия · Профутур и Тракия · Виж повече »

Фритигерн

Фритигерн (Fritigern, Fritigernus, Frithugarnis; * първата половина на 4 век, † ок. 382) е тервингски (вестготски) съдия и военачалник.

Алавив и Фритигерн · Профутур и Фритигерн · Виж повече »

Марцианопол

Марцианопол или Маркианопол (Μαρκιανούπολις; Marcianopolis) е древноримски град, разположен при днешния град Девня, България.

Алавив и Марцианопол · Марцианопол и Профутур · Виж повече »

Мизия

Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.

Алавив и Мизия · Мизия и Профутур · Виж повече »

Битка при Ад Салицес

Битката при Ад Салицес (Ad Salices) се състои през септември 377 г.

Алавив и Битка при Ад Салицес · Битка при Ад Салицес и Профутур · Виж повече »