Аксу (приток на Тарим) и Китай

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Аксу (приток на Тарим) и Китай

Аксу (приток на Тарим) vs. Китай

Аксу (в горното течение Сариджаз) Сарыжаз; на китайски: 阿克苏河, Ākèsù hé; ئاقسۇ دەرياسى; Аксу, Сарыджаз) е река в Централна Азия, протичаща в източната част на Киргизстан (Исъккулска област) и Западен Китай (Синдзян-уйгурски автономен регион), лява съставяща на най-голямата централноазиатска река Тарим. Дължина 282 km, от които в Киргизстан 85 km, в Китай 197 km. Площ на водосборния басейн 12 900 km². Река Аксу води началото си под името Сариджаз от ледника Семьонов, стичащ се по южния склон на тяншанския хребет Терскей Алатау. В началото тече в западна посока между хребетите Терскей Алатау на север и Сариджаз на юг, след което завива на юг и протича през дълбока и тясна долина между хребетите Инилчектау и Каинди-Ката на изток и Куйлютау на запад. В този участък в нея се вливат реките: Инилчек и Каинди (отляво); Кьойлу, Учкьол и Акшийрак (отдясно). След устието на река Акшийрак река Сариджаз завива на изток, а след това на юг и чрез много дълбока, тясна (на места до 10 m) и непроходима каньоновидна долина проломява най-високия хребет на Тяншан Какшаал Тоо и навлиза на китайска територия. В този участък в нея се вливат реките Куюкан (ляв приток) и Кучкарата (десен приток). В района на китайското село Шайки излиза от планините на Тяншан и навлиза в западната част на обширната Таримска котловина. Тук тя получава отдясно най-големия си приток – река Таушкандаря (Какшаал). След град Аксу руслото ѝ се разделя на множество ръкави и на 87 km югоизточно от града, на 1025 m н.в. се свързва с идващата отдясно река Яркенд, като двете заедно дават началото на река Тарим. Има ледниково-снежно подхранване с ясно изразено лятно пълноводие. Среден годишен отток в долното течение 208 m³/sec. На китайска територия преди непосредственото ѝ излизане от планините е изграден голям язовир, чрез който се регулира годишният ѝ отток, а в долното течение водите ѝ широко се използват за напояване. Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.

Киргизстан

Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы, Кыргызская Республика), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай.

Аксу (приток на Тарим) и Киргизстан · Киргизстан и Китай · Виж повече »

Синдзян-уйгурски автономен регион

Синдзян-уйгурският автономен регион (на мандарин: 新疆维吾尔自治区; пинин: Xīnjiāng Wéiwú'ěr Zìzhìqū; уйгурски: شىنجاڭ ئۇيغۇر ئاپتونومرايونى, Шинджан уйгур аптономи райони) или само Синдзян e автономен регион в западната част на Китай, в историческата област Източен Туркестан (Уйгуристан).

Аксу (приток на Тарим) и Синдзян-уйгурски автономен регион · Китай и Синдзян-уйгурски автономен регион · Виж повече »

Тяншан

Западен Тяншан Тяншан (на китайски – Небесни планини) (Ала-Тоо, Теңир-Тоо; Тиён Шон;, на уйгурски تەڭرىتاغ, Тәңри тағ; Алатау, Тәңіртау; Tyan Shan; Тэнгэр уул; Тянь-Шань) е мощна планинска система в Средна и Централна Азия, разположена между 40° и 45° с.ш., 67° и 95° и.д., на протежение от 2450 km, от които1250 km на територията на Китай (източната част на планината), а останалите 1200 km (западната част на планината) – на територията на Киргизстан, Казахстан, Узбекистан и Таджикистан.

Аксу (приток на Тарим) и Тяншан · Китай и Тяншан · Виж повече »

Тарим

Карта на водосборния басейн на река Тарим Тарим (塔里木河; уйгурски: تارىمدەرياسى) е река в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион.

Аксу (приток на Тарим) и Тарим · Китай и Тарим · Виж повече »

Лобнор

Сателитна снимка на езерото Лобноро с форма на ухо (на снемката северът е наляво) Лобнор (също Лоп Нур, Луобубо и Ло пу по – всичките означаващи „Езерото Лоп“) (لوپنۇر; 台特马湖) са група безотточни, солени езера в Западен Китай, в Синдзян-уйгурски автономен регион). Обща площ около 3100 km². Езерото Лобнор е разположено в източната част на Таримската равнина, в пустинята Такламакан, на около 780 m н.в. Местоположението, размерите, очертанията и степента на соленост на езерото силно се променят, което е обусловено главно от изменението на количеството постъпваща в него вода и миграцията на устиевите участъци на двете подхранващи го реки Кончедаря и Тарим. През 9 – 10 век площта на Лобнор е достигала до 14 000 km, но ръстът на напояваните земи l басейните на Тарим и Кончедаря е способствал за намаляване на неговите размери, обем и контури. Максималната площ на съвременното езеро е около 3100 km², дължина над 100 km и средна дълбочина около 1 m. Около цялото езеро са разположени обширни тинести солончаци и блата, а по време на маловодни периоди цялото езеро се разпада на отделни водни басейна, които пресъхват ако сушата продължи по дълго и се покриват с дебела солена кора. От ноември до март Лобнор замръзва, а по-голямата му част замръзва до дъно. В отделни години, вследствие на миграцията на устиевите части на река Тарим, водите ѝ не достигат до езерото, отклоняват се на юг, и, сливайки се с река Черчен напълват езерото Карабуранкьол (Каракошун), което се намира на около 100 – 150 km югозападно от съвременния Лобнор. През 1876 г., когато видния руски географ и пътешественик Николай Пржевалски изследва и картира този район езерото Карабуранкьол е с много големи размери и той го приема за езерото Лобнор (в действителност по това време поради високото ниво на водите двете езера са били едно цяло). Изучаването на езерото е способствало за решаване на проблема с блуждаещите реки и езера в Централна Азия.

Аксу (приток на Тарим) и Лобнор · Китай и Лобнор · Виж повече »