Австрийци и Австрия

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Австрийци и Австрия

Австрийци vs. Австрия

Първият текст, съдържащ думата „Ostarrîchi“, оградена с червено. Австрийците (Österreicher) са германски народ, традиционно населяващ Австрия и Южен Тирол. А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.

Първата световна война

#виж Първа световна война.

Австрийци и Първата световна война · Австрия и Първата световна война · Виж повече »

Остаричи

Остаричи (Ostarrîchi) първоначалоно се казва също Marcha orientalis, по-късно Marcha Austriae или Osterland, като Марка Австрия или Маркграфство Австрия (Mark Österreich или Markgrafschaft Österreich) от 19 век е наричан също като Източна марка (Остмарк), е част в Херцогство Бавария от 976 г.

Австрийци и Остаричи · Австрия и Остаричи · Виж повече »

Австро-Унгария

Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).

Австрийци и Австро-Унгария · Австрия и Австро-Унгария · Виж повече »

Аншлус

Аншлусът (Anschluß, букв. „свързване“) е анексията на Австрия от Германия, извършена на 12 март 1938 година.

Австрийци и Аншлус · Австрия и Аншлус · Виж повече »

Немски език

Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.

Австрийци и Немски език · Австрия и Немски език · Виж повече »

Реция

Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.

Австрийци и Реция · Австрия и Реция · Виж повече »

Унгария

Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Австрийци и Унгария · Австрия и Унгария · Виж повече »

Хабсбурги

Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.

Австрийци и Хабсбурги · Австрия и Хабсбурги · Виж повече »

Чехия

Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.

Австрийци и Чехия · Австрия и Чехия · Виж повече »

Швейцария

Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.

Австрийци и Швейцария · Австрия и Швейцария · Виж повече »

Югославия

Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.

Австрийци и Югославия · Австрия и Югославия · Виж повече »

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Австрийци и Италия · Австрия и Италия · Виж повече »

Втората световна война

#виж Втора световна война.

Австрийци и Втората световна война · Австрия и Втората световна война · Виж повече »

Виена

Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.

Австрийци и Виена · Австрия и Виена · Виж повече »

Грац

Graz, Georg Matthäus Vischer (1670) Грац (Graz, на словенски Gradec, Градец) е град в Югоизточна Австрия, център на провинция Щирия.

Австрийци и Грац · Австрия и Грац · Виж повече »

Германия

Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.

Австрийци и Германия · Австрия и Германия · Виж повече »