Прилики между Аврелиан и Хронология на промените в околната среда
Аврелиан и Хронология на промените в околната среда има 10 общи неща (в Юнионпедия): Криза в Римската империя, Константинопол, Панония, Рим, Римска империя, Мала Азия, Мизия, Италия, Дунав, Египет.
Криза в Римската империя
Като Криза на Римската империя през 3 век се определя периода от 235 до 284/285 г.
Аврелиан и Криза в Римската империя · Криза в Римската империя и Хронология на промените в околната среда ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Аврелиан и Константинопол · Константинопол и Хронология на промените в околната среда ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Аврелиан и Панония · Панония и Хронология на промените в околната среда ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Аврелиан и Рим · Рим и Хронология на промените в околната среда ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Аврелиан и Римска империя · Римска империя и Хронология на промените в околната среда ·
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Аврелиан и Мала Азия · Мала Азия и Хронология на промените в околната среда ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Аврелиан и Мизия · Мизия и Хронология на промените в околната среда ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Аврелиан и Италия · Италия и Хронология на промените в околната среда ·
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Аврелиан и Дунав · Дунав и Хронология на промените в околната среда ·
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Аврелиан и Египет · Египет и Хронология на промените в околната среда ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Аврелиан и Хронология на промените в околната среда са по-чести
- Какви са приликите между Аврелиан и Хронология на промените в околната среда
Сравнение между Аврелиан и Хронология на промените в околната среда
Аврелиан има 55 връзки, докато Хронология на промените в околната среда има 296. Тъй като те са по-чести 10, индекса Jaccard е 2.85% = 10 / (55 + 296).
Препратки
Тази статия показва връзката между Аврелиан и Хронология на промените в околната среда. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: